След празничните
дни, в които целият свят празнуваше – Рождество, Обрезание Господне и Св.
Василий Велики иде предпразненството на Богоявление – очакването на деня, в
който Светата Троица се явява в пълнота – Бог Отец проговаря и ясно посочва, че
Той е Неговият Възлюбен Син, Светият Дух като гълъб снизхожда върху Възлюбения
Син в плът при Кръщението Му в река Йордан, От днес започва празничното
очакване на тоя велик ден, а сега ние празнуваме Събора на Светите 70 Апостоли
и паметта на Прпмчк. Онуфрий Габровски и Преп. Теоктист.
Днес Господ, с
думите на Апостола ни припомня защо се наричаме християни и какво е всъщност
изпълнението на закона Христов.
Защото всички ние, кръстени от вода и Дух като
нови твари, Божии избраници и следовници, често се колебаем и търсим правилното
поведение в различни житейски случаи. И понеже сме кръстени и в Христа сме
облечени, светът гледа на нас, небесата снизхождат към този свят и хората и
ангелите ни гледат с внимание. И каквото и да кажем или направим, то се
сравнява с най-висшите очаквания, защото сме обещали да сме Божии, да се
стремим към непостижимия идеал на Богочовека и на безброя Светци и Апостоли.
Трудно е, уморително, на моменти отчайващо невъзможно. Някой би искал да си
почине от тези свръхочаквания към нас, да се скрие някъде, да избяга – поне за
малко. Но не и ние. Ние имаме Бог Всемъдър, Вселюбящ, но и Всевиждащ и
Справедлив. Цялата Вселена е Негова и нито на земята, нито в морските дълбини,
нито на небето можем да се скрием от Него. Той вижда и знае всичко, Той прави
скритото да се покаже наяве, Той чете в сърцата. Затова ние сме спокойни и се
радваме в мир. Защото винаги сме с Него, защото Той е нашата почивка, радост,
дело и смесъл на живота. Защото ако направим добро и никой никога нищо не
разбере за това на този свят, по обещанието Божие, ще ни бъде въздадено
стократно, и то в бъдния век, в истинския свят, където всички един ден ще
осъмнем – искаме или не, вярваме или не, и тогава Истината ще ни се открие с
лицето Си.
Така и в днешния
Апостол е казано да постъпваме по Духа, ако сме духовни. Казал е Господ: „...по
плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16) и затова са описани плодовете на Духа
- любов – та кой не знае какво е любовта!, радост – нека я видим в очите на
децата, мир – този мир Иисус ни даде и завеща, за да не се смущават сърцата ни
(Йн. 14:27), дълготърпение – ненапразно това е и първата характеристика, дадена
в Химна на любовта (1 Кор. 13:4), защото няма любов без дълготърпение, не
просто търпение, а дълго-търпение и обратното, няма търпение, дълго-търпение
без любов, иначе е сдържане, потискане, просто изтърпяване, друг плод на Духа е
благостта - добротата, милостта, подражанието Богу, милосърдието – и като
чувство, и като дела и последно, но не и по значение – вярата. Ето плодовете,
проявите на Светия Дух, по тях ще познаем дали се приближаваме до изпълнение на
Божието завещание или, напротив, оплитаме се в мрежите на заблудата. Защото
„против такива няма закон“ – ако отстъпим на грубиянина, ако дадем милостиня,
ако изтърпим неправдата винаги ще постъпим правилно, да, за някои може да сме
овчедушни, но може и да сме истински Христови. Каква е разликата ли? По Дух да
постъпваме, ако живеем с Духа Свети. Вътре в нас, тихият, но настойчив Божи глас
непогрешимо ще ни насочи и сърцето няма да ни подведе – ако замълчим като сме
предизвикани, ако злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се
(1 Кор. 4:12-13) и при това имаме мир в себе си, ако постъпваме така, както
искаме с нас да постъпват (Лк. 6:31), ще знаем, че сме на прав път, че
постъпваме по Бога. Това е дело апостолско, мъченическо, Христово.
Щастливци сме да се наричаме Христови синове и
дъщери и получили даровете на Духа, нека се възрадваме духовно и да празнуваме!
Защото Бог дойде на света в плът, изкупи ни и ни прати Светия Дух – да ни
напътства и подкрепя в делата на Светлината, като сам Господ ни прощава
греховете и ни очиства от всяка неправда (1 Йн. 1:7 и 9). Защото дори нищо
друго да не извършим, дори само да понесем някому другиго теготата, даже
незаслужено обвинени или неоснователно осъдени да поемем чужд товар, ще
изпълним закона Христов, защото това е добрият подвиг, това е истинският Път,
това е опазването на Вярата и за това ще ни очаква венецът на Правдата, (2 Тим.
4:7) и то в Бъдещия Век, в най-важния ден, когато срещнем Бога в лице, за да останем
с Него заедно във Вечността. Амин!
Автор: Деян Петров
