18 октомври 2015 г.

Подмененото християнство

Скоро гледах филма „Левиатан“. Главният герой беше обикновен човек с обикновено семейство, което живееше в къща на брега на морето. Кметът на града имаше поставена задача от местния епископ – да убеди човека да продаде къщата си, защото мястото му трябва. Човекът не се съгласяваше, започнаха да го заплашват, жена му бе убита от собственото му дете, което остана само, а него осъдиха по бързата процедура и го вкараха в затвора. Животът му беше смазан, той беше съсипан, не знаеше какво става с него и не можеше нищо да направи. На мястото на дома му построиха набързо храм с блестящо кубе, бели стени и прекрасни икони.
В храма епископът проповядваше, а детето на кмета гледаше купола, докато баша му говореше в ухото, че трябва да бъде добър, защото всеки грях на този свят се заплаща... Хората стояха притихнали, слушаха и мълчаха. А аз видях, макар и на филмова лента, до каква степен може да се подмени дори представата за това що е Църква.
   Разбира се, филмът не е повод за тази статия. Филмът и разказаното в него са последица от една огромна подмяна, която вече осъзнаваме, но е късно да  спрем с немощната си ръка.
   Това, което ви разказах и заради което този филм беше така обсъждан, включително и с опити да бъде спрян, дякон Андрей Кураев казва с точни думи в своята книга „За нашето поражение“: „Християнството победило. Но минали векове. И незабелязано всичко се променило. Годините и столетията труд на много „субекти на историческия процес“ приближавали момента, когато в историята на християнското човечество ще се случи решаваща подмяна, и ще се случи по такъв начин, че дори няма да забележим"[1].
   В миналото гоненията срещу Църквата са били явни и открити. Който не е бил съгласен с гонителите, бил мъчен, изтезаван, убиван. Колкото повече християните са били гонени, толкова Църквата е ставала по-силна. Колкото повече кръв се е леела, толкова повече Бог ги е  укрепявал и те имали сили, за да стоят в Истината – Христос.
   Последният исторически опит за гонение на християните с кръв и убийства беше безбожният режим. Той започна в Русия през 1917 г. с убийството на руския монарх и продължи дълго време, като идеите му заразиха почти целия свят. Но ужасното и лукавото в този режим беше това, че отричаше Бога изобщо. Никога в историята до този момент не е имало власт, която да отрича Бога. Църквата е била гонена и преследвана заради друга, езическа вяра, мъчителите на християните са искали да ги принудят да се откажат от Христос и да се поклонят на техния бог, но никога не е имало дори опит да се отрече напълно Божието битие. Никога човешкият род не е падал дотолкова, че да отрече и забрави за своя Създател... Когато един човек забрави за Бога, той забравя и за своята съвест. А когато забрави съвестта си, тогава всичко му е позволено, дори и да забрави, че е човек...
   Налагането на безбожен режим, който не само да отрича Бога, но да забранява дори и  мисълта за Него, е в основата на огромната подмяна, която се случва в Църквата и която днес виждаме пред очите си. Тази подмяна е вече безкръвна, но е в основата на много човешка кръв. Всъщност опитът за подмяна е най-голямата и открита борба срещу Църквата. Нейните врагове са разбрали, че не могат да я победят чрез потапяне в кръв, защото мъчениците дават пример за останалите и Църквата става още по-силна. Но чрез подмяна на всичко, което е Църквата, чрез подмяна на нейния клир, на това, което тя представлява – място за спасение, се извършва най-голямото гонение. Такъв е и замисълът на безбожниците – да избият истинските духовници и на тяхно място да бъдат ръкоположени други хора, но със зависимости, които могат да бъдат лесно управлявани – хомосексуални, крадци, хора без морал и съвест, без нужното образование, хора зависими от политическа или друга власт, които имат само една цел – да  се възпроизвеждат, за да разсипят Църквата отвътре.
Първият подобен опит прави Сталин с избиването на духовници, които не признават властта му и с основаването на Московската патриаршия, която се напълва с хора на тайните служби. Духовниците, които не желаели да признаят безбожната власт, били избити или пратени в лагери, а съгласните останали на своите постове. По този начин подмяната на "кадрите" осигурила подмяна и на разбирането за Църква – място за спасение и подготовка за вечен живот. Този опит за подмяна се извършва и в много други страни, подвластни на безбожния режим. След толкова години сме свидетели как много хора не желаят да бъдат част от Църквата, защото не й вярват. Не вярват на нейните водачи, не вярват на това, което те говорят, на това, което вършат, на това, което е изобщо Църквата. Докато стигнахме дотам, че днес разбирането за християнството е толкова далече от Христос, че вече хората почти не мислят за Него. И пак ще припомня думите на св. патриарх Тихон, цитирани в друга статия (тук), защото са точно за нашето време и за нашето състояние: „Всичко в тая църква ще бъде „както трябва“ - и покаяние (ако е нужно), и служби, обреди, обичаи, пости, молитви, и панихиди. И облаченията ще бъдат същите, и свещи ще има много – милиони, даже милиарди: купувай и пали колкото искаш. Ти си свободен. И с народ ще е пълно... Но вярата ще бъде особена, макар че ще се нарича по старому православна. На особената порода подобава особена вяра, както и  особени пастири. Това ще бъде вяра в друг бог, който без много труд можеш да предадеш, а то не само заради низши, себелюбиви цели, но и заради висши. Например, заради „спасението“ на Църквата.“
   А какво е подмененото християнство? Това е християнство без Христос. Това е църква без пастири и вяра без бог... Православието също боледува от тази болест. То започна да изпразва от съдържание своето „правилно славене на Бога“, защото мнозина не виждат в него Христос. Православието е станало възможно тогава, когато църквата е била разделена и ереси са разкъсвали Христовия хитон. Но днес как точно „правилно славим Бога“, когато за мнозина това православие изобщо не се припокрива с християнство? Какво е това „славене“ без Христос? А може би някои поискаха да подменят безбожния режим с удобна вяра, която да нагласят по своя мироглед и която да обслужва техните интереси?
   Без Христос няма християнство. Без Бог няма човек. Без човек няма свят. Светът е създаден от Бога заради човека и ако човекът не разпознава своя Създател, значи краят на историята наближава. Наближава  и денят на поражението на нашето подмененото християнство.

Автор: Ренета Трифонова




[1] Кураев, А. , „За нашето поражение“,„Омофор“,С. , 2001,с. 43
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.