Днес беше разпространена позицията на Пловдивския митрополит Николай относно посещението на Вселенския патриарх Вартоломей, публикуваме тук позицията му дословно.
До
освещения
клир и миряните на
Пловдивска
епархия на
Българската
православна църква
–
Българска Патриаршия
П О З И
Ц И Я
на
Пловдивския митрополит Николай
по
повод гостуването на Негово Светейшество Архиепископа на Константинопол – Новия
Рим и Вселенски Патриарх г-н г-н Вартоломей в България
Обични
в Господа братя и сестри,
Мнозина
наши клирици и миряни, както и представители на редица медии, се обърнаха към
мен през последните дни с молба да чуят становището ми във връзка със
събитията, случили се в хода на посещението на Вселенския патриарх Вартоломей и
да потърсят по-специално отговор на въпроса защо едно посещение, което трябваше
да бъде свидетелство на братската любов в Христа между архипастири на
Православната църква, празник на вярата и пример за солидарността на
православния свят, се превърна в причина за толкова дразги и нелицеприятни
коментари. Питаха ме също защо отсъствах от мероприятията в София, организирани
в чест на високия гост.
Всички
православни християни от Богоспасаемата Пловдивска епархия си спомнят
посещението при нас на Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей през
м. юли 2010 г. Спомнят си тържествените, изпълнени със сугуба радост
Богослужби, на които ние заедно отправихме искрена прослава към Господа Иисуса
Христа и измолвахме Неговата милост над целия православен народ. Присъствахме
заедно на концерт, на който показахме на скъпия ни гост цялото богатство на
талантите, с които Бог така щедро е дарил нашата епархия. Пловдивските
интелектуалци и културни дейци имаха възможност да беседват с Негово
Светейшество Патриарх Вартоломей в непринудена и дружелюбна атмосфера. Онова
посещение беше различно.
То беше
различно, защото от началото до края си това беше среща на двама православни
епископи, на представители на две братски православни църкви. То беше църковно
посещение, което не си поставяше никакви други цели и амбиции, освен
съвместната братска молитва и чистото духовно общение. Организирано и уточнено
до последния детайл между представители на църквите; включително с
предварително разменени текстове на приветствията; без никакви намеси от страна
на светски органи и организации или опити от страна на такива организации да
използват посещението за други, различни от църковните, цели.
Мисля,
че всички сме запазили чудесни впечатления от тогавашната ни среща с Вселенския
Патриарх Вартоломей и затова е толкова голямо нашето изумление от неприятните
дискусии, които чуваме да се водят из медиите във връзка със сегашната му
визита в София. Разликите в сегашното посещение на Патриарх Вартоломей в София,
спрямо тогавашното в Пловдив, позволявам си да смятам, се състоят в следното:
1.
Главните двигатели на сегашната, бих казал - прибързана визита на Вселенския
Патриарх в София, бяха светски кръгове, представители на светски организации и
частни лица. Както и да бяха облечени в думи техните намерения, то последващите
събития ясно показват, че инициаторите вероятно са имали не толкова духовни,
колкото политически цели. Едва след като поканата до Вселенския Патриарх беше
отправена от въпросните кръгове, Светият Синод на Българската Православна
Църква и лично Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит
Неофит, бяха подложени на натиск да се отправи и абсолютно задължителната, в
тези случаи, канонична покана, без каквато никой представител на православна
или друга християнска църква не би стъпил в България. През цялото време,
включително чрез медии, се внушаваше, че всяко забавяне от страна на
Българската Православна Църква да отправи поканата, с която да се легитимира,
иначе замисленото като светско, посещение, би могло да бъде интерпретирано като
липса на църковна дипломатичност и липса на уважение към госта. Иначе казано,
Българската Православна Църква беше принудена, включително медийно, да отправи
покана за едно посещение, за което ние изначално знаехме, че не е подготвено
както трябва. Както и знаехме, че в момента между Българската Православна
Църква и Вселенската Патриаршия има някои открити въпроси, за чието
отстраняване е необходимо малко време, такт и спокойствие. И на първо място
междуцърковен диалог, в който, заради неговите възможни международно-правни
измерения, в никакъв случай не трябва да бъде ангажирана светската власт.
За
съществуването на тези открити въпроси Светият Синод беше надлежно информиран
от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум, в негов доклад, по
повод официалната среща с патриарх Вартоломей по решение на Св. Синод на БПЦ-БП
на 30 юли т.г. „Според Патриарх Вартоломей, ако БПЦ не вземе в най-скоро време
сериозно решение по въпросите с паметника на екзарх Антим и титулуването на
епископ Евлогий, изпращайки свое ясно решение в Константинопол, ще е напълно
вероятно да бъде преразгледано от негова страна и предстоящето му посещение в
София, както и установяването на забрана от страна на Вселенската патриаршия за
бъдещето посещение и служение на български архиереи на нейна територия, до
решаването на въпросите от наша страна.” Тази информация беше своевременно
предадена в канцеларията на Президента на Република България, за да се има
предвид. Вижда се, че не е била взета предвид. Някои светски власти и организации
твърдо се бяха амбицирали това посещение да се случи, за да удовлетворят
някакви свои светски цели. Ако резултатът не им харесва, могат да се сърдят
само на себе си. Ако към посещението на
един духовник се пристъпва със светски политически цели, няма как да се получи
друго освен политически проблем. До това води подмяната на духа на едно такова
събитие.
2.
Вселенският Патриарх беше третиран едва ли не като държавен глава, какъвто той
не е. В медиите той често бива наричан „папата“ на Източната църква или
„главата на православието”. Твърдение богохулно. Това показва едно дълбоко
неразбиране на съборния характер на Православната църква, в основата на който е
залегнал принципът на абсолютното равенство между патриарсите, никой от които
няма повече права в сравнение с останалите. Архиепископът на Константинопол по
древно канонично правило има „първенство на чест“, и е „пръв между равни”,
което не му дава в Църквата никакви права повече от правата, които има всеки
православен патриарх. В случай, че представители на българската държава или на
български светски организации третират даден православен патриарх по начин
различен от този, с който се отнасят към собствените си български патриарх и
архиереи, то това само дискредитира въпросните светски представители. За
съжаление, когато се отдава някому значение, което той няма, с това той може да
бъде въведен в изкушение и съблазън, да се възползва и да злоупотреби с
наивността на венцехвалещите го. Това, което Църквата в такива случаи може да
направи е тихо да се помоли на Господа за вразумление на душите и успокоение на
страстите.
3.
Постоянно срещан проблем у нас е дълбоко вкорененото у някои светски лица
убеждение, че те по-добре от Българската Православна Църква знаят как трябва да
се води междуцърковния и междурелигиозен диалог. Хора, които считат себе си
призвани да „раздвижат“ БПЦ, да я „отворят към света“ и особено пък да й
„посредничат“ при установяването на дружески отношения с църкви, с които тя е в
братско общение от 1150 години насам. Вижда се, че всяко светско „раздвижване“
на междуцърковните отношения може да доведе до откриване на междудържавни
въпроси, чиито характер и последици могат да бъдат много по-сериозни, отколкото
ентусиазираните сторонници на междуцърковните диалози могат да предвидят.
С пълна
подкрепа и благодарност трябва да се отдаде дължимото на Министър-председателя
на Република България г-н Борисов, който виждайки измеренията на очерталия се
проблем, чисто и просто прекрати и преустанови светските ангажименти на
Патриарх Вартоломей по време на визитата му в София, с което, според нас, г-н
Борисов ясно показа поне две неща. Първо, че подобни посещения имат смисъл и
полза за обществото, само когато се придържат към църковния си и духовен
характер. И второ, че е крайно време нашата държава да се научи на малко
себеуважение. Което предполага включително и наличието на известно уважение към
родната ни Православна църква – Българската Патриаршия – включващо впрочем
третирането на нейните патриарх и архиереи като равни на абсолютно всички,
подчертавам – всички без изключение патриарси и архиереи по света. В противен
случай не можем да се сърдим на някой, който ни е засвидетелствал неуважение,
защото той просто е видял, че ние не уважаваме себе си.
Вярвам,
че Бог допусна тези неприятни инциденти, при посещението на дълбоко уважавания
и почитан от нас архиепископ на града Константинопол, за да разтърси някои хора
и да им преподаде определени уроци. Щом Бог е допуснал това, значи е за добро.
Слава
на Бога за всичко!
