2 ноември 2015 г.

Духовният будител св. Пимен Зографски

Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски е оставил богато наследство в църковното изкуство.
Близо четири века са изминали от времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони, изписани от него и следовниците му, които ставали все повече по дългите му пътища от Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин, Доростоло-Червенска епархия, Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали вяра и упование на стотици християни.

Светецът възражда от пепелищата разрушени, изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети обители, ученици, с които за кратко време украсява храмовете.
Делото на св. Пимен Зографски е все още недостатъчно изследвано и дори се оспорва от някои историци и изкуствоведи, но то бележи един богат духовен и творчески път. Важно е и за съвременника да се приближи до цялостния образ на духовника, монаха от Зографския манастир и твореца, до подвига му от края на ХVI и началото на ХVII в., изразен чрез делото, съхранило българската църковна архитектурно-строителна и иконописна традиция, и то в условията на едно иноверско владичество.
Св. Пимен Зографски достига по свой начин до величието на българския дух, жив и действен след три века османско владичество - дух, който трябва да бъде възроден и изявен. И той постига това, увлича свои ученици и следовници на "ползу роду". Св. Пимен Зографски запалва угасналите духовни огнища в своя роден край  Софийския, възстановява стари, гради и стенописва нови храмове, създава школа от свои ученици и следовници, разтваря широко вратите, трасира пътя за църковното изкуство на ХVIII и ХIХв.

В житието му четем:

"Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата Софийска страна  той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои."
Достига и до разорения Суходолски манастир в Западна Стара планина, близо до град Княжевац (останал днес в пределите на Сърбия). В надписа на манастирската църква се чете:
"С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм "Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)".
В своята "История славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски отбелязва, че след опожаряването на Черепишкия манастир от османците, монаси от Суходолския манастир дошли и взели нетленните мощи на монаха-строител, ваятел и зограф, проповедник на родния български език, изписвал и надписите на възстановените църкви на български език.
Възстановяването на разрушен и изоставен храм за един месец означава умела организация под ръководството на монаха Пимен. Познанията, уменията му са широкообхватни, но и вдъхновени от възраждането на стария градеж, съхранил християнската духовност през вековете. Познаващ в дълбочина процесите на изграждане и стенописване, законите на приемствеността и повелите на времето, той не жали сили и време за бързото възстановяване на храма. Той е част от българската общност, лишена от светата обител и очаква с трепет и нетърпение нейното възраждане. С възстановяването на всеки храм монахът Пимен участва във възраждането на християнския дух на българския етнос, в утвърждаването му в културното пространство на Балканите.
Сто четиридесет и четири години след кончината на св. Пимен, монахът от Хилендарския манастир Паисий възражда спомените за твореца на страници от своята "История славянобългарска за народа и за царете и за светиите български и за всичките деяния и събития български" (1762 г.).
"Свети Пимен преподобни приел в Изограф (Зограф) монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Св. Гора и дошъл в Софийска епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черкви. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом."
Жив бил сред българските монаси на Света Гора споменът за монаха Пимен, който бил вещ в манастирското строителство, в изписването на икони, в стенописването на храмове.
В житието на св. Пимен Зографски, писано от неговия ученик Памфилий  монах от Атон, съпровождал учителя си до края на дните му, четем:
"Този свети Пимен (в мире Павел) бе от града Средец... Като стана на дванадесет години, почина баща му, а майка му... даде момчето на духовния отец Тома иконописец, който служеше при църквата "Св. великомъченик Георги". При този духовник той прекара шест години... И замина сетне той на Атонската гора. Там обходи всички манастири и остана в Зографския манастир между своите съплеменни братя българи... Тук освен служение в църква, на светията бе възложено и манастирското строителство... като не преставаше и икони на светии да изписва... После се отправи светията с ученика си Памфилий на път за Отечеството."
През 1596 г. св. Пимен възобновява и изписва храма на Куриловския манастир "Св. Йоан Рилски", разположен в непосредствена близост до София. В Сливнишкия манастир на Преспанското езеро той изписва образите на св. Седмочисленици: първоучителите св. Кирил и Методий и учениците им св. Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава, както и св. Николай Нови Софийски.
Светец-закрилник на София, св. Пимен оставя чрез стенописите си образите на софийските светци от средата на ХVI в., но не забравя и закрилника на целия български народ св. Йоан Рилски, чийто образ изписва в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастир.
В последните двадесет и пет години от живота си монахът, българинът Пимен обикаля храмове и манастири от Атонската Света гора до Софийската и до Видинската епархия, от Доростолската епархия до бреговете на Преспанското езеро, за да възстановява разрушени храмове и да ги стенописва.
В своята История славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски поставя Пимен сред "просиялите български светци", повярвал в силата, в духа на своя поробен народ. Софийският светец, вдъхновителят, проправил път и за Хилендарския монах Паисий, оставя след себе си възобновени църкви и манастири.
Монахът Паисий Хилендарски в средата на ХVIII в. отбелязва в своята История: "След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир". Пимен Зографски е канонизиран за светец и паметта му се чества на 3 ноември.

Автор: Маргарита Харбова

Източник: Църковен вестник, брой 20 за 2004 година
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.