Всички, които са последвали нашия Господ Иисус Христос водят духовна война. На тази война светиите са се научили с дълъг опит от благодатта на Светия Дух. Светият Дух ги е наставлявал и вразумявал и им е давал сила да побеждават враговете, а без Светия Дух душата не може дори и да започне тази война, защото не знае и не разбира – кои и къде са нейните врагове.
Блажени сме ние, православните християни, понеже живеем под Божията милост. На нас ни е леко да воюваме: нас Господ ни е пожалил и ни е дал Светия Дух, Който живее в нашата Църква. Скърбим само за това, че не всички хора знаят Бога и колко много Той ни обича. Онзи, който се моли, усеща тази любов в душата си и Божият Дух известява на душата нейното спасение.
В сражение сме всеки ден и час.
Ако укориш или осъдиш, или наскърбиш брата си, губиш мира си. Ако се възгордееш или се превъзнесеш над брата си, губиш губиш благодатта. Ако дойде буден помисъл и не го отхвърлиш веднага, душата ти губи Божията любов и дръзновението в молитвата. Ако обичаш властта или парите, никога няма да познаеш Божията любов. Ако изпълниш своята воля, врагът те е победил и унинието ще дойде в душата ти. Ако си намразил брата си, значи си отпаднал от Бога и те е овладял зъл дух.
Но ако сториш на брата си добро, съвестта ти ще намери покой. Ако отсечеш волята си, ще прогониш враговете и ще получиш мир в душата си.
Ако прощаваш на брата си обидите и обичаш враговете си, ще получиш прошка на греховете си и Господ ще ти даде да познаеш любовта на Светия Дух.
А когато напълно се смириш, тогава ще намериш съвършения покой в Бога.
Когато душата е смирена и Божият Дух е в нея, тогава човек блаженства духом в Божията любов. Душата, когато чувства милостта на Господа, не се бои от нищо, от никаква беда на земята, но желае винаги да бъде смирена пред Бога и да обича брата си. Но ако душата се възгордее, свършва нейният празник, защото благодатта я оставя и тя вече не може да се моли чисто, а идват лошите мисли и я терзаят.
Защо ли човек страда на земята, носи скърби и търпи беди?
Страдаме, защото нямаме смирение. В смирената душа живее Светият Дух и дава на душата свобода, мир, любов и блаженство.
Страдаме, защото не обичаме брата си. Господ казва: „Да любите един другиго и ще бъдете Мои ученици“ /срв. Йоан 13:34/. Заради любов към брата идва Божията любов. Божията любов е сладка; тя е дар от Светия Дух и се познава докрай само чрез Светия Дух. Но има средна любов, която човек получава, когато се старае да спазва Христовите заповеди и се бои да не би с нещо да оскърби Бога; и това е добро. Но трябва всеки ден да принуждаваме себе си към добро и с всички сили да се учим на Христовото смирение.
Свети апостол Йоан Богослов казва, че Божиите заповеди не са тежки, а са леки (1 Йоан 5:3). Но те са леки само от любовта, а ако няма любов, тогава всичко е трудно. Затова пази любовта, не я губи, защото макар и да е възможно да я върнеш, това става с много сълзи и молитви, а без любов е трудно да се живее на света. А който живее в злоба, това е смърт за душата, от което да опази Господ.
Душата воюва с врага до гроб. И ако на обикновена война убиват само тялото, нашата война е по-трудна и по-опасна, защото може да загине и душата.
Заради моята гордост Господ допусна на два пъти врагът да воюва с душата ми така, че душата ми беше в ада, и мога да кажа, че ако душата е мъжествена, тя ще устои, а ако не е, може навеки да погине. Пиша за всички, които като мен може да попаднат в такава беда: стойте мъжествено, и твърдо се уповавайте на Бога, и враговете няма да устоят, защото Господ ги е победил. Чрез Божията благодат аз разбрах, че Господ милостиво се грижи за нас, и че нито една молитва, нито една добра мисъл няма да е напразна пред Бога. Господ често сякаш не ни чува; но това е така само защото сме горди и няма да е полезно да ни отвърне. Трудно е да разпознаеш в себе си гордостта, но Господ оставя гордия да се помъчи с безсилието си, докато не се смири. А когато душата се смири, тогава враговете са победени и душата намира голям покой в Бога.
Не всички души са еднакво силни: едни са здрави като камък, а други слаби като дим. На дима приличат горделивите души. Както вятърът разнася дима по всички посоки, така и врагът влачи горделивите души накъдето си поиска, защото те или нямат търпение, или врагът лесно ги лъже. А смирените души спазват Господните заповеди и стоят в тях непоклатими, като скала в морето, в която се разбиват вълните. Те са се предали на Божията воля и умът им съзерцава Бога, и Господ им дава благодатта на Светия Дух.
Започнах да правя, както ме научи Господ, и душата ми вкуси сладкия мир в Бога, и сега ден и нощ моля Бога за Христово смирение. О, чудно Христово смирение! Аз го зная, макар, че да го придобия не мога. Аз го зная от Божията благодат, но да го опиша не умея. Аз го търся като скъпоценен, светъл бисер. То е приятно за душата и по-сладко от целия свят. Познавам го от опит. И това да не ви учудва. На земята Светият Дух живее в нас, и ни просвещава. Той ни дава да мислим за Бога. Той ни дава дар слово. Той ни дава да славословим Господа. Той ни дава радост и веселие.
Светият Дух ни дава сили да водим борбата с враговете и да ги побеждаваме.
Архим. Софроний Сахаров, „Св. Сиулан Атонски“, С.,изд.Омофор, 2008, с. 445-459 /публикувано със съкращения/
