6 ноември 2015 г.

Най-добрата панихида

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).
Отново е Задушница, а ние си спомняме за душите на починалите ни близки и се опитваме да облекчим съдбата им. В Църквата има няколко Задушници преди големи празници, на които се споменават имената на всички починали християни. Съботата  преди Архангеловден – денят на св. Архангел Михаил, е една от тях, тя е и последната да годината.

Няма семейство без покойници и е добре да знаем най-важното, което можем да направим за тях, защото те очакват нашата подкрепа и молитва. След смъртта тялото ни остава в земята, от която е взето и създадено, а безсмъртната душа отива при Бога, който я е дал. За нея ние - роднините и близките на нашите покойници, можем и сме длъжни да се погрижим.
Задушницата или поменът е спомен. За онези, които са ни били близки, скъпи, обични. И понеже не ги виждаме, те са си заминали вече от нас, понякога имаме чувството, че тях ги няма, не съществуват. Човешката душа е дар от Бога и е безсмъртна като Него. Тялото умира, а душата се връща при Създателя – там, откъдето е дошла...защото  създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа" (Бит. 2:7)
Тази жива душа очаква милост от Бога заради своя земен живот и своите грехове и ние сме тези, които можем да облекчим нейното състояние. Тъй като тя вече няма нищо общо с този материален свят, а живее в другия - небесния, невидимия и нематериалния,  тя очаква от нас друга грижа и друго отношение. Тя вече няма нужда нито от ястие, нито от питие. Има нужда от молитва и добри дела.
Най-действеният начин, по който можем да облекчим душите на близките си освен личната молитва за тях, това са панихидата и литургиите за покойници, които се наричат още и заупокойни. Във всеки храм можем да запишем Св. Литургия за упокой, след което свещеникът изчита имената в олтара върху жертвеника, отделя частица от жертвения хляб и я пуска в Чашата за Св. Причастие. Така невидимо за нас, но действено за покойните душите им се приобщават с Църквата, чувстват се добре от нашата молитва. „Приближете се към Бога и Той ще се приближи към вас.“ /Йак. 4:8/
Другата много важна грижа е милостта. Обикновено ние се отдаваме на суетни грижи относно храната, която да подадем като милостиня за покойния. Така превръщаме задушниците в изобилие от храна, която накрая остава по гробовете и се изхвърля. Да, хлябът, виното и житото са необходими за нашия помен като символ на Христовото тяло, Кръв и Възкресение, но нашите близки вече нямат живо тяло, те имат само безсмъртна душа, която очаква и друга грижа. Поменните трапези са необходими, но са само една  част от помена.
Ако видите гладен, болен, немощен или бездомен човек, спомнете си за  душата на вашия покойник и му сторете милост. „Идете и научете що значи: милост искам, а не жертва“ /Мат. 9:13/ Бог непрекъснато изпраща на пътя ни такива хора, за да имаме възможност да проявим грижата си към тях и така нашите починали близки да получат утеха. Всяко наше добро дело на земята е  радост за покойниците ни, всяка помощ към нуждаещ се е като балсам за душата им.
Св. Паисий Светогорец казва за грижата за покойните ни близки следното: Най-добрата панихида, която можем да направим за починалите, това е внимателният ни живот, борбата, която ще водим, за да преодолеем слабостите си и да очистим душата си. Защото освобождаването ни от материалните неща и от душевните страсти, освен че облекчава нас, самите, облекчава и починалите предци от целия ни род. Починалите чувстват радост, когато някой техен потомък е близо до Бога. Ако ние не сме в добро духовно състояние, тогава страдат починалите ни родители, отците, праотците от всички родове. Казват си: “Виж какъв потомък имаме!”, и им е мъчно. Ако обаче сме в добро духовно състояние, тогава се радват, защото и те са съдействали да се родим, и Бог, така да се каже, се задължава да им помогне. Тоест, това, което ще донесе радост на починалите, е да се подвизаваме да благоугодим на Бога с живота си, тъй че да ги срещнем в рая и да заживеем всички заедно във вечния живот.
Следователно заслужава си трудът да ударим по ветхия си човек, за да стане нов и вече да не вреди нито на себе си, нито на други хора, но да помага и на себе си, и на другите, било живи или починали.

Най-добрият помен е милостта, а най-голямата милост е нашата молитва. Бог да прости нашите покойници и да ги помилва заради нашите молитви и добри дела! А на нас да дава сили, за да ги помним и да изпълняваме най-добрата панихида за тях – нашият живот...

Автор: Ренета Трифонова
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.