12 февруари 2016 г.

Доц. Павел Павлов: Единството е нещо, което трябва да се гради дълго, не е решение на един или двама души



Доц. Павел Павлов е преподавател по История на Църквата в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член е на образователната комисия към Св. Синод на БПЦ и на редколегията на сп. "Богословска мисъл". Автор на множество научни публикации, сред предпочитаните от него теми са тайната на богопознанието, манастирите и православната традиция на Балканите, епископът и властта, история и есхатология.

- Доц. Павлов, предстоящи събития с участието на лидери в християнския свят получават определения "исторически" и "безпрецедентни". Такава е например утрешната среща между римския папа и московския патриарх. Търсим вашата гледна точка на историк – имат ли основание тези суперлативни оценки в медиите?
- Самата новина е много интересна. Наистина това е първата среща на московски патриарх с римския епископ, или папата на Стария Рим. В този смисъл това е наистина историческа среща. Иначе папата се среща непрекъснато с други патриарси. Например с Вселенския патриарх, независимо дали в Рим или в Константинопол, с предстоятели на други църкви също. Когато беше в България преди години, Йоан Павел Втори също се срещна с Българския патриарх Максим. В този смисъл историческото е в първата среща на Московски патриарх с папата предвид напрегнатите отношения през 90-те години заради прозелитизма на римокатолиците в рамките на диоцеза на Московската патриаршия. Но въпреки своята историчност сегашната среща не е чак такава изненада с оглед на предстоящия Всеправославен събор.
Явно е, че преди Събора предстоятели на поместни църкви, които имат по-големи възможности и амбиции в рамките на православния диалог, ще проявяват по-голяма църковнодипломатическа активност. Посещението на Московския патриарх в Латинска Америка очевидно е съгласувано с посещението на римския папа там. И така се получава една безпрецедентна среща на летището в Хавана. От една страна, Хавана беше най-западната част от съветското влияние и пространство преди време, от друга страна, Куба и Хавана са доста силно свързани религиозно с римокатолическата традиция. Така че защо не...
Познавайки активността на външния отдел на Московската патриаршия, където най-вероятно тази среща е била подготвяна и съгласувана, не съм изненадан от бързата реакция, когато се открие такава възможност. Излязоха доста спекулации за някакъв документ за единство, но това не може да се реши само с подписването на един документ.
- Папа Франциск и патриарх Кирил няма да имат обща молитва, бихте ли обяснили защо?
- Според официалните изявления на Московската патриаршия няма да има общо богослужение, няма да има никакво евхаристийно общение и същевременно няма да има дори лична молитва на двамата едновременно. Това е много важно за една част от православните християни в Русия, които са доста критични по отношение на римокатолицизма, на папството и т.н. Това е исторически въпрос от векове, не от вчера. Така че не става въпрос за някаква лична неприязън, а за липса на общение между православните и римокатолиците от столетия.
- В такъв случай уместно ли е да се коментира, че тази среща е едва ли не стъпка към вдигане на Великата схизма, разделила православните и римокатолиците през 11-и век?
- Може да се приеме и така. Заради това, че е прецедент и досега исторически не е съществувала възможност за среща между Рим и един от най-влиятелните православни центрове. Ако говорим, че папата е Старият Рим, Новият Рим е Константинопол с първопредстоятеля сред православните в лицето на Цариградския патриарх, а Москва обикновено се нарича Трети Рим и е най-влиятелният православен център с най-голямата в днешно време поместна православна църква. Така че при всички положения това е стъпка към сближаване.
Но единството не е въпрос на решение на един човек, двама или пък на някаква добра воля на по-голяма група. То е нещо, което трябва да се гради дълго, трудно може да се постигне и не е въпрос само на споразумение.
Както казва един от големите богослови на 20-и век във връзка със срещата на папата и цариградския патриарх през 1964 година в Йерусалим - първата среща след толкова години: може да се дават сигнали, че има повеи, които биха разсеяли този продължителен мрак на великата схизма, но денят е още много далеч.
Според мен измерението на тази среща е по-скоро църковнодипломатическо, може би и геополитическо. Поне в официалната си част е стремеж да се покаже на фона на напреженията в съвременния свят едно по-голямо единство сред християните. Така звучи заявената позиция от Московската патриаршия, че става въпрос за подкрепа и защита на християните, които са преследвани в различни части на света, като се визират Близкият изток, Африка и т.н. 
- Тази тема присъстваше и на срещата между Вартоломей и Франциск в Цариград през 2014. Но положението на преследваните не се промени?
- Доколкото знам, клирици от Антиохийската патриаршия в Ливан и Сирия имат доста добро сътрудничество с католици и унияти, когато става въпрос за защита на големи групи от християнското население. Една такава среща е сигнал ако не за друго, поне за това, че два мощни християнски центъра като Рим и Москва обръщат много сериозно внимание с нарочна среща в Атлантическия океан, за да може да се подобри поне с малко положението на християните в споменатите територии.
По моему това акцентиране на Близкия изток малко изважда нещата извън контекст, защото християните са гонени навсякъде по света, и то винаги. Така че има проблеми със защитата на християните във всички точки на света. Това е прекалено фокусиране. Знаем, че във войната в Сирия са замесени доста страни и вероятно се цели някакъв друг - и политически - ефект.
- Можем ли да търсим сравнения в историята за сегашното противостоене християнство – ислям, което ескалира в Европа и заради проблемите с бежанците? Винаги ли са били във война или е имало и периоди на относителен мир между тези две религии?
- Още от самото възникване на исляма в източната периферия на християнския свят има доста силни напрежения. Не бих казал, че това е една перманентна война. Има периоди, в които са намирали модус вивенди, някакъв начин на съсъществуване. Не е общение или съжителство в една къща, но е съсъществуване на някаква законова основа – както е било, да речем, в рамките на Османската империя в определени периоди. Много зависи от ситуацията в конкретната историческа епоха. Например във времето на кръстоносните походи, когато са най-драматичните противопоставяния на западното християнство с ислямския свят и с освобождаването на Светите земи, когато е епохата на най-голямото напрежение.
- А какво е мястото на съвременния "халифат", който заличава християнски паметници и предизвиква непрекъснато Запада?
 - Не знам дали можем да го наречем халифат. По-скоро го приемам като противопоставяне на политическа и идеологическа основа, отколкото на чисто религиозна. Не виждам чисто ислямско измерение като религия в това противопоставяне. Има политически, дори икономически интереси, но още не е ясно за какво точно става дума, защото е плетеница от най-различни тълкувания и интереси.
Религиозното е много по-назад. Не може да го наричаме противопоставяне между две от най-влиятелните религии в света. Днес се търси консолидация на християнския свят около някаква обща идея и някаква обща политика. Дори самата среща в Хавана трябва да разглеждаме в този контекст. Но по-интересно за мен е това, че тя се прави в месеците преди всеправославния събор.
- За предстоящото събиране на патриарсите в Крит през юни също казват – историческо. От векове не е имало събори... Така ли е?
- Не е коректно да се казва, че не е имало събори. Напротив, събори на междуправославно ниво е имало. Дори имаше един в София преди повече от 15 години, не "Велик и Свят", но сам по-себе си всеправославен събор.
- Заради разкола в БПЦ?
- Разбира се. Това беше всеправославен събор. Така че не трябва да говорим за някакъв прецедент. Тежестта на задаващия се събор идва заради дългата подготовка, още от 1961 година. Направени са десетки, да не кажа стотици междуправославни срещи в процеса на подготовката, разгледани са най-различни теми, натрупана е огромна документация.
- Какви основни въпроси ще разреши Съборът?
- Темите в началото са били много, сведени са до десет, от тези десет три отпадат (автокефалия, диптиси и календар) поради липса на консенсус, така че ще се разгледат останалите теми: за автономията, за диаспората, за мисията на православната Църква в съвременния свят, за поста, за отношението на православната Църква към останалия християнски и нехристиянския свят, за брака.
- Еднополови бракове?
- Не говорим за това. Православната Църква никога не е поставяла въпроса така. Бракът е тайнство на увенчаната любов между мъж и жена и въобще не става въпрос тук за съвременните проблеми на секуларното съжителство. Обсъждат се преди всичко възможностите и препятствията за сключването на църковен брак, за различните видове родства като препятствие за тайнството брак. Различните поместни църкви имат различно третиране на каноничните разпоредби по тази тема.
- Ще се нареди ли този Велик събор до историческите вселенски събори от раннохристиянската епоха?
- Не смятам, защото не може да бъде сравняван с вселенските събори. На него няма да се обсъждат догматически или канонически теми. Идеята е да се събере след толкова векове един голям събор, който да има своята представителност. Затова бяха изработени правила – да има по 24-ма епископи от всяка църква. Ще участват само канонично признатите и в общение 14 поместни православни църкви, без такива, които са в схизма или имат проблеми с разколи - като църквата в Украйна или църквата в Македония, които са в схизма.
Съборът е преди всичко израз на добрата воля за единство, именно на празника на Църквата, на Светата Петдесетница, да се съберат толкова епископи на Църквата (над 300) от различни географски райони на православния свят, които да служат св. Литургия заедно. А след богослужението да обсъдят и приемат решения на въпросите, по които вече е постигнат консенсус.
Очаквам едно богослужебно, литургично тържество. Жалко, че е в периферията, на о. Крит. Не виждам там толкова голям храм, който да покаже тържеството на Православието, както е ставало през Средновековието. Представях си този събор в центъра на православния свят. Но в последната година заради влошаването на отношенията между Русия и Турция планът за Цариград се промени. Имаше идеи да бъде другаде на Балканите, в Солун или на Света гора. Но така или иначе Крит е част от широкия диоцез на Цариградския патриарх, а той по принцип се счита за домакин.

източник текст и снимка: dnevnik.bg
заглавие: блог Добротолюбие 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.