"Сеитба на камък"
Братя и сестри,
Така св. Исаак Сирин нарича молитвата за злопаметния. Авва Исайя продължава: "Където няма прощение, там няма Бог".
В днешния евангелски откъс още веднъж се подчертава Божията благотворителност и нашата злопаметност. Бог винаги прощава, хората обаче... се затрудняват.
В личните отношения между съвременните хора духът на прошка и прощение е крайно занемарен. Подклаждането по най-различни начини човешкото самолюбие и гордост не допуска дара на прощението. От това страдаме, страда и живота ни. Ето Евангелието, което ни предлага един нов живот, живот изпълнен с прошка, любов и братолюбие. Живот, в който отношенията на хората трябва да се съизмерват с отношенията на Твореца към отделния човек. Ако в много случай очакваме от Бога толкова много, не е ли нормално да допуснем, че и другите могат да очакват нещо от нас?
Молим за здраве, молим за успех, молим също и за снизхождение и прошка. Казваме "Боже бъди милостив към мене грешния", а сами не сме милостиви към всички онези, които са ни наскърбили, които са сторили нещо, което ни е наскърбило, наранило. Искаме прошка ала сами не прощаваме. Искаме да получим без да дадем нищо от себе си, без и малко да се пожертваме.
"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си", се казва в най-великата молитва - Господнята. Както и ние прощаваме, така ни прости, Боже. Ако прощавам малко и Ти ми прости колкото трябва, ако изобщо не прощавам, не заслужавам Твоята прошка. Ако ли пък прощавам колкото мога, то тогава аз наистина се надявам на Твоето милосърдие и щедрост.
"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си", се казва в най-великата молитва - Господнята. Както и ние прощаваме, така ни прости, Боже. Ако прощавам малко и Ти ми прости колкото трябва, ако изобщо не прощавам, не заслужавам Твоята прошка. Ако ли пък прощавам колкото мога, то тогава аз наистина се надявам на Твоето милосърдие и щедрост.
В Стария завет човешките грехове се сравняваха с паричните задължения. С извършването на всеки грях човекът става според това разбиране длъжник пред Бога. Какво е грехът? Грехът е нарушаване на Божията справедливост, пред която нарушителят става длъжник. От там идва и прошението в Господнята молитва: "Прости нам дълговете както и ние прощаваме на нашите длъжници".
Евангелското четиво ни напомня голямата непоследователност, която почти винаги срещаме в отношенията между хората. Бог прощава, а хората не винаги, те обвиняват вместо да прощават. В тези два персонажа дадени в притчата, така драматично представени, често можем да видим и себе си. Можем да се познаем в снизхождението, което винаги очакваме, а и сега очакваме, и което не умеем да проявяваме, не умеем да даваме на другите, това което сами просим и искаме да получим. Но, за да получиш трябва да дадеш.
Господ ни казва, че единственият начин да покажеш, че цениш прошката, е сам да се научиш да я даваш. Прощението не е просто някакъв акт, на който не трябва да обръщаме много внимание. В него има нещо важно, има не само снизходителност има и обич, която не е лицемерна, а готова на жертвеност.
В умението ни да прощаваме са събрани много повече качества, отколкото това изглежда на пръв поглед. Най-малкото прощение показва една правилна оценка на отношенията помежду ни и едно по-добро познаване смисъла на живота. Ако небето е образ на хармония и мир, то прощението е мярка, заимствана от небето. Прощението е получаване и даване - река, която се влива в нас, но и която изтича от нас.
Ние имаме стремеж да си представяме Бог по нашата мярка, изключителен изпълнител на нашия егоизъм. И искаме да прилича на нас, вместо ние да приличаме на Него. Много би ни се харесало да мрази онези, които ние мразим, и да наказва онези, които са ни навредили. Само нас да обича, само на нас да прощава, само на нас да помага.
Братя и сестри,
Какво велико "тайнство" е да простиш и да ти бъде простено? Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Прошката е дар, благословия.
Нека винаги да прощаваме, да помним, че само прошката ще ни доведе до спасението, защото "ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец" (Мат. 6:14). Амин.
В умението ни да прощаваме са събрани много повече качества, отколкото това изглежда на пръв поглед. Най-малкото прощение показва една правилна оценка на отношенията помежду ни и едно по-добро познаване смисъла на живота. Ако небето е образ на хармония и мир, то прощението е мярка, заимствана от небето. Прощението е получаване и даване - река, която се влива в нас, но и която изтича от нас.
Ние имаме стремеж да си представяме Бог по нашата мярка, изключителен изпълнител на нашия егоизъм. И искаме да прилича на нас, вместо ние да приличаме на Него. Много би ни се харесало да мрази онези, които ние мразим, и да наказва онези, които са ни навредили. Само нас да обича, само на нас да прощава, само на нас да помага.
Братя и сестри,
Какво велико "тайнство" е да простиш и да ти бъде простено? Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Прошката е дар, благословия.
Нека винаги да прощаваме, да помним, че само прошката ще ни доведе до спасението, защото "ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец" (Мат. 6:14). Амин.
