 |
| Снимка: http://bnr.bg/ |
Доктор Лин Папас е
високоуважаван психиатър, практикуващ в Северна Калифорния, работещ с деца,
подрастващи и възрастни. Практикува от 22 години. Настоятел е към храма св.
Андрей Юродиви в Рединг, Калифорния, енория на Сръбската Православна Църква.
Д-р Папас се съгласи да сподели своето професионално мнение за един от
злободневните въпроси на нашето време.
- Темата
на нашия разговор днес е нещо, което тревожи много християни през последните
години, а именно приемането на хомосексуализма като норма в много исторически
християнски страни. Законодателството в САЩ и в други държави постановява, че
хомосексуализма не е психиатрично заболяване, макар повечето научни изследвания
да показват, че хомосексуализма не е генетично онаследяван, хомосексуалистите
се третират като малцинствена група в обществото, което пък изисква промяна в
законодателството за чоешките права и образованието, насочено към толериране.
Проблемът не е само в това, как това явление засяга Църквата или обществото
като цяло, но също и как засяга тези хора, които имат хомосексуални
наклонности, но не искат да се приобщят
към този начин на живот и търсят помощ.
Като практикуващ психиатър, Вие
със сигурност сте запозната с този проблем. Какво правят тези хора, когато им
се казва, че трябва да се приемат като такива, вместо да потърсят лечение?
Какво можете да ни кажете относно това?
- Първо искам да поговоря за това, което Вие споменахте за
промяната, в нещо което ще нарека парадигма. Всички ние се оглеждаме за разни
белези в средата около нас и в света – и ние сме духовно повлияни от тях, като
например какво е истина, какво ни ръководи, за да функционираме през живота,
какво е реалност. Затова и сега се
изправяме пред ситуация, в която
светът ни казва, че това което преди е
било ненормално, безбожно, нездравословно или не нормален избор за връзка, сега
ни казва, че е нормално. Сега имаме промяна в парадигма, правилата са коренно
променени и сега на хората се кзава, че предният възглед за света е фалшив и че
сега имаме нова реалност. Тази реалност
ни казва: „Всичко, което чувствам е добро за мен“, независимо дали ще бъде мъже
с мъже, мъже с момчета, жени с млади момичета или хора с животни (хората все
пак не се спират само на едно нещо). Сега
казват, че всички тези неща са просто алтернатива, и че това разнообразие е „нормално“. Във всеки
човек има наследствено заложено семето на Божията истина и винаги знае, някъде
в душата си или в сърцето си, че тези неща са неправилни – така е, защото така
го чувстваме. И все пак тези чувства се срещат с външния ни, окръжаващ ни свят,
който казва: „Това, което вътре в теб те наставлява не е правилно.“ Това е натиск, който размества всичко. Затова
и хората вече нямат никакви граници, никаква котва или белег за това кое е
истина. Това е много важно да се запомни, когато наблюдаваме този проблем, тъй
като той преобърна всичко, така че хората да не знаят накъде да вървят.
- Живеете
в Калифорния, близо до Сан Франциско –
„Гей Меката“, забелязвате ли тенденция, която отива отвъд границите на
приемането на хомосексуализма до явното му окуражаване?
- В доста голяма
степен, да. Още повече, че е окуражавано с едно скрито чувство на гняв, което
можете да усетите, когато установите контакт с този начин на живот и с този
свят – всъщност има много мощно скрито чувство – това на злото. Има много
различни причини за този гняв ( и всъщност този гняв е изпълнен от гордост),
тази сила, това господство, това
напрягане над индивидуалното право на човек да се грижи за себе си и нещо да
бъде както си иска, заявявайки: „А искам да бъде така.“ Това е много силно
нещо. Затова и хората, особено в
Калифорния, излизат и гласуват да бъдат легализирани гей браковете. Това се случи вече в някои други щати. Но
това не е просто хората да кажат кротко: „Аз искам да съм с моя партньор.“
Всъщност това е кампания, ревност, с която да се самопринудят, както и вас да
приемете тяхната идеология.
- Как от желанието на отделната хомосексуална личност да
не бъде дискриминиран или просто да не бъде пребиван това прерастна в планирана, финансирана, агресивна програма насочена
срещу всички аспекти на обществото – съдебната системи, медиите, дори и в
образователната система, в която навлезе чак до началното училище? Според Вас,
като психиатър, какво се случва в умовете и в сърцата им, че така да ги
притиска да изградят ново общество по техен образ? Само проблем на гордостта ли
е това? Или повишават самомнението си като реформират отношението на всички
около тях?
- Не знам дали ще
мога да отговоря напълно на въпроса Ви. Хората, които идват при мен често я
нямат тази враждебност в желанието си да променят обществото. Някои го искат –
естествено отново като потвърждение за техния избор, като потвърждение за това
как са си прикрили раните. Защото в основата на цялата тази борба е човешкото
желание за обич, за място, където да знае човек, че се грижат за него, че
принадлежи на това място, че е приет тук. Има цял списък от неща, които
довеждат хората до това място в техния живот. Така че този войнсвен аспект е
част от този списък. Когато някой е наранен или предизвикан, първоначалната му
реакция може да е защитна, кротка или
пък да няма такава, да е сломен, но често виждаме, че в края на краищата тези
емоции прерастват в гняв. Така че този войнствен гняв е на същата права, на
която е и сегашния гняв, но не у всички хора се засилва до такава степен.
Когато не живеем с Бог, истински и с мир, то тогава има гняв и ярост. Често
този гняв е добре прикрит, нашата защитна система е толкова добра, че околните рядко го виждат наяве. В други
моменти този гняв е освободен и не е така добре прикрит и това е този враждебен аспект, когато хората
искат да наложат своята програма да си „върнат“ не само на хората, но както
смятам аз, и на Бога. Това е просто показност, представление, символ, които
нямат нищо общо с това, което наистина става в техните сърца. Но те си мислят,
че не е така.
— Обяснението Ви е
вярно, но то ме връща към факта, че до неотдавна хомоскесуалността бе третирана
като проблем изискващ психиатрично лечение. Още по-назад във времето дори е била
считана за смъртен грях, дори за криминално престъпление и все още се смята за
такова в някои части на света. Хората са били наказвани заради
хомосексуализма, за да не се разпространява сред останалите от обществото. Всички християни са го смятали за грях и
православните продължават да го смятат за такъв. В Щатите законите се измениха, така че хомосексуализмът вече не се
смята за психиатрично заболяване и хората вече не се нуждаят от „психиатрично
лечение“ за него. Все пак аз си мисля, че има хора, които
търсят такова лечение. Случвало ли
се е при Вас хора да идват да търсят психиатична помощ за проблеми свързани с
хомосексуализма или по-специално за тяхната хомосексуалност? Развиват ли психиатрични
проблеми здравите хора, които участват в това хомосексуално поведение?
— Никой, който е част от хомосексуална дейност
не е псически здрав. Това е отново едно действие и манифестация на обърканите
ни представи за болка, чувства на отхвърленост, изоставеност, загубеност и
желание да се совободим от Бога. Това е пак една манифестация за това как
търсим цялост по един анормален начин. Това (хомосексуализма)
никога не е вследствие на здравата душа, сърце и човек.
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://www.pravoslavie.ru/
