Един красив обичай, който е чужд на нашия народ, но бързо се разпространява и у нас, е окичването на коледна елха. Украсено с най-разнообразни пъстри и лъскави неща, за ядене или само за красота, обсипано с запалени свещици, коледното дръвче е като символ на живот и изобилие.
От къде води началото си този обичай? Старите римляни са нареждали новогодишна трапеза, покрита с най-изискани ястия и плодове, като предсказание за плодородието на настъпващата година. А цялата къща са окичвали с лаврови и маслинови клончета, по чиито листа и недоразвити цветни пъпчици жените гадаели за своето бъдеще щастие.
Този обичай минал и в Германия, като наместо южните лаври и маслини, в стаите се появила елхичката на северните гори. И всичкото изобилие на римската трапеза се пренася върху нея. Свещичките, символ на живот в Христовата църква, са пламнали по нея по-късно.
Първата коледна елха, в сегашния й вид е била накичена в Щрасбург в 1605 г., и нейната украса се е състояла от книжни цветя, ябълки, варак и захарни дреболии. За свещички се споменава най.напред приз 1757 г. Вън от Германия коледната елхичка се среща за пръв път през 1860 г.
Наред с коледната елха, много е разпространен на запад обичая да се кичи къщата с елхови клончета, които са станали нещо като характерен признак на коледното време. Всички коледни подаръци се поднасят с привързани към тях такива клончета, миризмата на бор почва да се носи по улиците няколко седмици още преди празника. В някои места имат обичай да окачват около висящата лампа един голям венец от борови клончета и на четирите му срещуположни страни се поставят свещички. Този венец се явява над трапезата 4 седмици преди Коледа. Всяка изминала седмица са ознаменува с запалването на една нова от свещичките, чието число се увеличава постоянно, докато бъдат запалени всичките заедно на бъдни вечер.
Според друг обичай, на есен всяко момиче откъсва едно клонче от вишна или череша и го натопява в гърне с вода. За коледа това клонче разцъфва и изобилието на цветовете говори за хубавите чувства на любимия, комуто тя поднася клончето.
Източник: Църковен Вестник, 1936 г.
