Ако прощаваме на другите няма да бъдем в смъртна сянка

„Народът, който седеше в мрак,

видя голяма светлина, и за ония,

които седяха в страна и сянка смъртна,

изгря светлина.”

(Мат.4:16).

Преди да открием Христос /защото Той отдавна ни се е открил – със Своето Възкресение/, ние сме били този народ. И не само сме седели в мрака, но сме затъвали в него! Без посока, без цел. Когато Той се роди в света и ние видяхме звездата Му на изток, тогава разбрахме, че имаме спасение, че имаме светлина – Неговата светлина, на Спасителя. „Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.” (Мат.4:17).

Може ли някой човек, който и да е – без покаяние, без пост – да приеме Христос?!

Това няма как да се случи. А защо няма как да се случи?! Защото без покаяние и без пост не само, че не ще приемем Христос в нас, в душата си, но така сами ще се осъдим. Сам Спасителят говори и казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.” (Марк.16:16). А да се живее в мрака, което е царството на лъжата, не подобава на люде, които търсят спасение. А когато не се молим, сами се отдалечаваме от Царството небесно. Защото извън молитвата всичко е просто съществуване. Да, Бог Е на всякъде, но ако ние не Го потърсим, ако ние не извършим това, Той на место нас не ще го стори. Всички знаем защо. А и не е трудно. Дали пътуваме в градския транспорт, дали отиваме до магазина или просто се разхождаме по улиците на града – не представлява проблем да се помолим на Господ Иисус Христос. Така сами за себе си ще знаем, че не се отдалечаваме от Него. Както самия Апостол казва: „Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.” (Евр.13:15). А тези негови думи са за нас потвърждение – на това, че трябва от себе си да изискваме да се молим Богу. „Защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.” (Евр.13:9), казва още Апостола. Които думи, освен буквалния си смисъл ни носят и един тайнствен такъв. И той е – че ако ние не се молим Господу, ще продължим да живеем в страната на мрака. Всъщност това не е съвсем вярно. Ще осъзнаваме, че сме в „страна и сянка смъртна”, но само ще го осъзнаваме, като едни бездушни машини. Няма да живеем, а просто ще съществуваме. Тъй щото Сам господ Иисус Христос говори и казва: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.” (Иоан.6:35).

Тази страна, която е в сянка смъртна...

Да огледаме света, в който живеем; града, квартала... Всеки ден се разминаваме с жителите му, близки нам, но и далечни. И макар, че той – града – си стои на едно и също място, той въпреки това се движи. Но се движи, защото ние – хората, живеещи в него – сме непостоянни. И за нас – тук, в града, в населеното място – се казва: „Защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.” (Евр.13:14). И ние сме неспокойни от тази несигурност, но и търсещи я. А градът, в който можем да седнем, да се съберем в тишина, уединение и уют, се намира вътре в нас. Господ Бог казва: „Вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас.” (1 Кор.3:16). Тогава, на место да се лутаме като че безцелно, можем спокойни да се вгледаме в себе си, да се вглъбим, за да потърсим в нас Спасителя.

Едно е сигурно, обаче – където и да идем, в която и страна да се заселим,... близка,... далечна... или дори на край-света, Бог ще е там, още преди да сме отишли! И това е така, защото: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.” (Евр.13:8). Ще е там и като Го потърсим, ще е там – за да Го намерим. Не само в мястото, където ще идем – като географско, физическо разположение на картата на света, но най-вече – чисто молитвено.

Св. Ап. Павел ни напътства: „Благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.” (Евр.13:16). А най-голяма щедрост към ближния можем да покажем... като простим. Сам Христос казва: „На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” (Иоан.20:23).

Нека прощаваме един другиму греховете и прегрешенията си. Тогава няма да бъдем „в страна и сянка смъртна”, а ще превърнем сами ние написаните думи на Св. Ап. Иоан в истина: „А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Иоан.20:31).

Автор: Христо Димитров