„Който
говори от себе си,
търси
своята си слава.”
(Иоан.7:18)
Точно
на днешния голям празник – Преполовение – следва да поставим един важен въпрос
пред себе си. Точно на днешния празник, който се намира между Великден и
Петдесетница... и изглежда като че ги съединява! А нито Великден,... нито
Петдесетница,... нито Преполовение... могат да се разглеждат като самостоятелни
празници, като че нямат връзка един с друг. А всъщност всеки един от тях е
толкова тясно свързан с останалите, че тази връзка е трудно да се проумее.
Началото
на опита човешки за проумяване на тяхното единство... се крие в самия човек, и
по-конкретно в зададения въпрос: „Аз цялостно ли върша добрината към моите
братя и сестри, или... тази моя добрина е половинчата?”, „Успях ли да довърша
започнатото, или го оставих по средата?”. И ред въпроси, подобни на тези.
А
когато тези въпроси се зародят у някого... те са тази спирачка, която да накара
човека насред светските дела да спре, за да помисли, за да прецени кое поставя
по-напред: Бог или света, в който живее? Успехите, които има в света /а част от
тях след време ще се окажат самоцелни!/, или делата, що върши,... такива,
каквито Господ Бог му е завещал? Сам Господ Иисус Христос казва: „Ако в събота
човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, — на Мене ли се
гневите, задето цял човек здрав направих в събота?” (Иоан.7:23). А тези Негови
думи се наместват точно по средата на човека, там, където е равновесното
колебание между света /и неговата суета!/ и Спасителя! Където се намира онова
неизразимо с човешки думи познание, наречено глас Божи в човека и самия човек,
и неговото сладострастно желание да бъде нещо в света!
Точно
тук човек решава!
Точно
тук, и на това място, което го няма на никоя географска карта, е изборът, който
човек ще направи: дали да се похвали с успехите си в света, или ще каже: „Слава
на Бога! За всичко!”. И отново вътре в човека, там, където стана ясно, че се
намира балансът и че той е опасно нестабилен, могат да се поставят и думите от
посланието на Св. Ап. Павла до Коринтяни: „Да се хваля, не ми е за полза...” (2
Кор.12:1), „Със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.” (2 Кор.12:5).
Ето още едно... преполовение, още едно разделение. Мащабът на празника е голям,
несравнимо по-голям от мащаба на човешкото в човека. Но ако се направи
сравнение, ако се постави паралел между двете, ще проличи, че самият човек е
едновременно на постоянен житейски кръстопът /в постоянни дилеми/ и едновременно
с това – че той, човекът, е това разделение! Че от неговата свободна воля и
действия зависи дали ще се възгордее, за да падне, или ще се снижи, за да се
възкачи!
В
словата на Спасителя: „Който говори от себе си, търси своята си слава.” (Иоан.7:18)
се вижда, че човек, бидейки със свободна воля сам решава чия слава да потърси,
да намери и да възхвали! Когато Св. Ап. Павел е видял болния, и още – видял е
вярата му... че има вяра, да получи изцеление му е казал: „Тебе казвам в името
на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и
ходи.” (Деян.14:10). С които думи сам той е прославил Бога, сам той е поставил
Бога преди себе си!
И
ние, имайки всички тези примери – примери и с думи, и с дела... нека ги поставим
в нас първом, преди да поставим в нас света – с неговата лъжовна суета. Нека
гледаме на света /но света вътре в нас/ като на прекрасно място, в което
живеем. С което да не се борим, а вървим ръка за ръка. Както Господ Бог Иисус
Христос – бидейки в света, Той не е от света! Но Той ни е дал света, за да
можем да познаем, че живеем в сят, където всичко е направено премъдро. Нека не
се заслепяваме от суетата. Така ще можем да познаем – и себе си, и Спасителя!
Автор:
Христо Димитров
