Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отправи послание по повод проекта за Наредба за гробищните
паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна. В становището митрополит Йоан казва: "Като православен митрополит не мога да отмина този въпрос с мълчание, тъй като за нас - православните християни, същината на Христовата вяра се изразява в това, че човешкият живот продължава и след смъртта.
От гледна точка на православната вяра въпросът за извършването на опело и погребването на нашите мъртъвци, в това число и неотклонната ни позиция за кремацията, е част от същината на вярата.
Всеки един човешки живот по Божий промисъл продължава на земята ограничено във времето и продължава във вечността, така че този завършек на земния живот на православните вярващи, е важно да приключи по православните правила, а именно с опело и погребение чрез полагането на трупа в гроб, защото от пръстта сме сътворени и в пръстта си се връщаме.
Изхождайки от тази принципна християнска позиция съм мотивиран да взема отношение по една от нормите на проекта за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на община Варна, а именно чл. 28, ал. 1.
Аргументите ни се изразяват в следното:
1. Със съжаление трябва да отбележим, че въпросът за правото на погребване и съпътстващите го дейности като например - правен статус на гробовете, гробищни паркове, погребална дейност и др. не са уредени на законово равнище и може би ние сме една от малкото държави не само в Европа, където тази изключително важна категория първични обществени отношения не са уредени на законово равнище. Това с още по-голяма сила налага с много голямо внимание да се извършва първична регулация на тези обществени отношения на местно равнище в Наредба, на който и да е общински съвет, особено по въпроси, които биха били от категорията на основните права на човека приживе, а именно – правото на всеки човек да бъде погребан, който въпрос не случайно след неговата смърт се решава от кръга най-близките роднини.
2. Като Варненски и Великопреславски митрополит, член на Св. Синод на БПЦ-БП съм запознат с обстоятелството, че в 41- Народно събрание беше внесен законопроект с предметен обхват, който е с близък на този в предложената Наредба в Общинския съвет на гр. Варна. В Народното събрание при обсъжданията на този законопроект участва член на Светия Синод на БПЦ-БП, тъй като този въпрос засяга всички вероизповедания в България, защото правото на опело и правото на погребване е и в известен смисъл част от правото на вероизповед. При обсъждането на този законопроект не се стигна до приемането, защото законодателят е осъзнал, че сложността на материята изисква по-задълбочено проучване и работа, лимитирани в по-дълъг период от време. Да се надяваме, че рано или късно тази важна категория обществени отношения ще бъде трайно уредена със закон. В контекста на това осъзнаване от законодателя, че трябва много внимателност и отговорност по въпросите на погребването и свързаните с това дейности на законово равнище, е подразбиращо се вниманието и отговорността, с която трябва да се подхожда към правната регламентация с локални/местни норми/по въпроси, които са с общонационално и общочовешко значение като например този - относно императивния характер на норми в определени хипотези на кремацията, какъвто е случаят с чл. 28, ал. 1 от проекта за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна.
3. Държа да информирам многоуважаемите общински съветници, че в Народното събрание под ръководството на високоуважавани професори-юристи е извършено законодателно проучване на законовата регламентация на правото на погребване и съпътстващите го дейности, като в част от тях уредбата е като субективно право на погребване, по което има задължени субекти - държавата и общините.
4. В контекста на това, становището ми е, че община Варна не може да приеме локална/местна норма, която по първичен начин да урежда въпросът със задължителния характер на чл. 28, ал. 1, с общата формулировка, че кремация е задължителна на починалия от остри, заразни болести. Това поставя въпросът за тълкуване коя болест е „остра заразна”, по кои критерии се определя това и кой е оправомощения субект да я определя. Този подход в правото може да бъде решен по един възможен начин, а именно легална дефиниция на понятието „остра заразна болест”. На всички юристи е добре известно, че такава легална дефиниция на това медицинско понятие не може да бъде направена в норма с местно значение. Тази норма не може да се тълкува разширително, поради императивният си характер и поради естеството на правото, което засяга. 5. Нормата на чл. 28, ал. 1 от проекта за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна противоречи на чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници на Министерство на здравеопазването, в която има изчерпателно изброяване на хипотези на болести и точно техническо описание на начина на погребване в тези случаи, в това число и изискване относно ковчезите, но никъде в нормата от национално значение не се разпорежда императивно задължение за кремация. Общ принцип в правото е, че по въпроси, които са уредени от норми с национално значение не може да се уреждат обществени отношения като първично право, различно от националното. Въпросът за погребването в гроб или неговата алтернатива като кремация е въпрос с национално и общочовешко значение, засяга най-интимната сфера на човешката личност и не може да се реши партикуларно с местна норма в Наредба на Община Варна.
6. Вън от случаите на чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници на Министерство на здравеопазването, която е с национален обхват на действие по място, норма на Наредба, на която и да е българска община не може да урежда този въпрос по различен начин и то първично.
Поради това Общинският съвет на община Варна има няколко възможни нормотворчески подхода:
– да не урежда в местна Наредба задължителната кремация при остри, заразни болести, тъй като такова задължение на национално равнище не се съдържа в нормативен акт, а се съдържат конкретно изброени болести, при които има специални изисквания за погребване, регламентирани в чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници;
- да възпроизведе буквално нормата от чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници в местната Наредба на община Варна за удобство на жителите на община Варна
– да бъдат информирани от един и същ нормативен акт или - да се направи изрично препращане към нормата на чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ.
Поради изложените съображения категорично се противопоставяме на първичната регламентация в норма с местно действие, която да урежда задължителната кремация при остри заразни болести. За нас са неприемливи също така и чл. 4, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна.
В заключение, бихме казали, че не приемаме предложената нова горепосочена Наредба и считаме, в настоящия момент може да продължи действието на старата такава", завършва становището си митрополит Йоан.
Припомняме, че вчера духовниците от Добрич се обявиха против проект за учредяване на концесия, внесен от кмета на града Детелина Николова. Проектът, който кметицата предлага, предвижда изграждане на крематориум върху 400 кв. м. от гробищния парк в града, стена с ниши за урни и ограда. Срокът на концесията е 35 години. Духовниците се обявиха против съграждането на крематориум, защото според канона на Православната църква покойнците трябва да бъдат погребвани, а не изгаряни.
По предложение на Атанас Атанасов, който е общински съветник от партия Атака докладната бе оттеглена. Отсрочката бе направена, за да може съветниците да се запознаят с каноните и да обмислят добре решението си.