Тиха нощ... Зима е. Средата на януари месец в центъра на София група млади хора организират нещо несвойствено за днешните младежи... Не е купон. Не е някаква игра... Организират бдение и то всенощно. Това се случва за втора поредна година в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Всенощното молитвено бдение беше организирано по повод празника Пренасяне мощите на Св. Йоан Златоуст. Молитвата започна от 22:00 часа и продължи цяла нощ.
Едно от най-големите благословения, които можеха да получат студентите, бе това, че на бдението присъстваха самите Трима Светители. Свещеник Михаил Станкович, който е студент втора година във факултета, донесе техни мощи. Та както се шегуваха самите студенти, на тяхното бдение не само дойдоха много хора, но дойдоха самите Трима Светители - Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст.
Мощите на тримата най-велики църковни йерарси бяха поставени в средата на храма редом до частицата от Св. Кръст Господен и до мощите на Св. Климент Охридски и Св. Цецилия.
"Желанието ни е бдението да стане традиционно за Богословския факултет", споделиха преди бдението младите инициатори, като припомниха, че богословието именно се живее, а не се изучава. "Богословието е живот. Живот в Бога, живот по Бога, живот, отдаден изцяло на това да се учиш и да се изправяш, да се учиш не само на книга, а и на живот. Ако не го живееш, то ти не можеш и да го разбереш, и да го проумееш, а и да вярваш в Бога", казваха и на бдението.
В бдението обаче (който е присъствал, знае) има един момент, в който всичко замлъква, всичко притихва и ти чуваш тишината на Бога, буквално усещаш Бога. Гледката - млади мъже и жени, хванали броениците си, вглъбени в среднощна молитва за себе си и света, е повече от трогателна. Гледка, която все по-рядко се вижда в днешното ни изтормозено общество, гледка, която е крайно необходима за всички...
Да стоиш цяла нощ буден, да се молиш на Бога за себе си, за близките си, враговете си и изобщо за всички... да стоиш на молитва повече от 8 часа... да се подвизаваш. Мирът, който идва след едно такова бдение, е покъртителен, а и запленяващ.
На човек му се иска отново и отново да присъства на такова събитие за душата, празник, който седмици след това го държи бодър и трезвен, защото няма нищо по-голямо от това да се съединиш с Бога в молитва. Молитва, обединена с приятели и единомишленици, молитва на едни млади души, обърнали поглед към вечността.
Автор: Ангел Карадаков
