Продължаваме с нашата нова рубрика "Мнения", в която публикуваме мнения на наши читатели, богослови, анализатори и журналисти по актуални теми.
През
тези дни доста се изговори и изписа по повод визитата на Цариградския Вселенски
патриарх Вартоломей, не че досега личността му не беше обект на сериозно
внимание и обсъждане – най-вече от екипа на сайта „Бъди верен” и всички мислещи
като тях, които от години целенасочено го охулват и демонизират.
Сега обаче
възмущението не беше срещу политиката на Патриаршията за диалога й с останалите
религии и икуменическите връзки с другите конфесии, а срещу най-вероятното нежелание
на патриарх Вартоломей да ни съдейства на Всеправославния събор през 2016 г. да заемем подобаващото ни се пето място в
диптиха и претенцията му да бъдат върнати гръцки църковни ценности, притежавани
от Българската държава, на Вселенската патриаршия и гръцката църква.
Без
да коментирам вредните за родната ни църква екип и съдържание на сайта „Бъди
верен”, ми се иска да се замислим върху споменатите две претенции: първата е от
наша страна, а именно желанието на мнозинството българи, изразено в подписка на
голяма група интелектуалци, Българската православна църква да заеме
„подобаващото” й се пето място в диптиха и втората - на патриарх Вартоломей - за
връщането на гръцките църковни ценности.
Като
българи със сигурност имаме правото да предявяваме такава претенция. Нима БПЦ
не е по-древна патриаршия от сръбската, румънската, финландската и т.н., та
дори и от руската? Да, така е, дори повечето от тях са изградили църковния си живот
благодарение на нашата църква. Но като християни имаме ли право да претендираме
за това? Мисля, че нямаме. Навярно повечето, ако не и всички, които са се
подписали в подписката, и тези, които я подкрепят, са забравили евангелския
разказ „за гостите и домакините” (Лука
14:7-14). Забравили са я – ако въобще я знаят – защото за тях историята е по-важна
от Евангелието. Накратко в евангелския разказ се говори как в „един съботен ден” Иисус Христос отишъл в
дома на един виден фарисей „да яде хляб”.
По време на гощавката Той излекувал един човек „страдащ от воднянка”. След това като забелязал „ как поканените избираха първите места, каза им притча: кога те покани
някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от
него да бъде по-почетен от тебе, и да не би тоя, който е поканил тебе и него,
дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш
последното място. Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та
тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе;
тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;защото всеки, който превъзнася
себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 14:7-11). Така и ние, ако сме
Църква на Евангелието, трябва да си даваме сметка, че, макар и поканени на
Господнята Трапеза, там не сме сами, а сме сътрапезници и Той, ако не сме „по-почетени”, може да ни каже „отстъпи на тогова мястото”. А може, ако не
сме „облечени в сватбарска премяна”,
да „ рече на слугите си: вържете му/ им
ръцете и нозете, вземете и го/ ги хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде
плач и скърцане със зъби; защото мнозина са звани, а малцина избрани” (Мат.
22:13-14).
Що се отнася до претенцията на патриарх
Вартоломей, в първия момент, когато разбрах от медиите за нея, ми дойде
мисълта, че обичаме да вземаме, но не и да даваме. Така де, искаме пето място в
диптиха, а не искаме да върнем материалните ценности на гръцката църква, които й
принадлежат. И по този въпрос в Писанието ясно е казано: „И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и
горната дреха. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две”
(Мат. 40-41), „по-добре да даваш, нежели да вземаш”, „ Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето
крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец,
ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е
съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:19-21). Е, явно „сърцето”
на нашата църква е в земните съкровища щом ни заболя толкова много, че всички в
един глас нададохме болезнено силен вой. Повечето ще кажат, че вселенският
патриарх не е прав и т.н., но дори и да е така, хайде първо да си оправим
нашата градина, а след това да подреждаме чуждата. Нали и Христос е казал ясно
„ А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не
усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а
пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си,
и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.” (Мат. 7:5-3).
Изводът, който си направих, от визитата на Негово
светейшество Цариградският Вселенски патриарх Вартоломей и шумът, който се
вдигна около нея е, че, ако сърцето ни се свива за злато, сребро и диаманти, и
градим православието си върху славната ни история, има още много работа да
свършим, ако искаме да сме пълноправни членове на Едната Свята Съборна и
Апостолска Църква.
Автор: Тимотей Хаджидимов
