Тези дни Генералният синод на Англиканската църква
окончателно одобри промени в църковното законодателство, позволяващи жени да
бъдат ръкополагани в епископски сан. Както съобщава BBC,
„това скъсва с досегашната непрекъсната традиция да има единствено мъже
епископи, наследена от първите християни преди повече от 2000 години”.
Това решение назряваше отдавна и може да се каже, че беше
неизбежно: приемайки някои предпоставки, непременно ще достигнете до определени
изводи от тях. Казвайки „а”, ще кажете и „б”, „в” и „г”. Приемайки определени
представи за вярата и църквата, неизбежно ще достигнете до определени изводи
как е желателно тя да бъде устроена.
В западното богословие вече доста отдавна са се
разграничили консервативният и либералният подход към църквата. Консерватор е
този, който счита, че трябва „да се подвизава за вярата, веднъж завинаги
предадена на светиите”. (Иуд. 1:3);
либералът смята, че вярата може и трябва да се променя.
Консерваторът с
ентусиазъм вярва в свръхестественото, в действието на Бог в нашия свят, докато
либералът се чувства неловко с чудесата на Писанието и още повече тези на
Преданието. Консерваторът се уповава на Божественото откровение, а либералът –
на личния разум и съвест (както лично той ги разбира). Консерваторът вижда
мисията на църквата преди всичко във вечното спасение, а либералът – преди
всичко в борбата за социална справедливост. Консерваторът гледа на „този век” с
известна бдителност, а либералът горещо приветства прогреса (или това, което в
определен момент се смята за прогрес).
Така за консерватора църквата е организъм, пронизан от
тайнствен свръхестествен живот, а за либерала – корпорация, подобна на другите
корпорации. Това дава отражение и върху възприятието на авторитета: за
консерватора Писанието и Преданието на църквата стоят над исканията на
съвременното общество; за либерала именно съвременното общество има приоритет,
а това, което е написано в старите книги, не е толкова важно. Св. ап. Павел
може снизходително да бъде потупан по рамото като човек, ограничен от епохата
си, дори и за Господ може да се признае известна ограниченост, свързана с това,
че Той е бил принуден да се приспособява към вкусовете на аудиторията.
Конкретните въпроси – за женския епископат, за
отношението към брака, както и към всичко останало, се решават, изхождайки от
един от тези фундаментални подходи. Ако служението на епископа представлява
служение на администратор, на изпълнител на някакви представления, подобни на
театралните, дошли до нас от далечните векове, както и в известна степен на
психотерапевт, то всякакви доводи, че мъжете могат да изпълняват това служение,
а жените – не, се възприемат като очевидно абсурдни. Епископът е професия като
всички други професии. По-рано се е считало, че жената не може да бъде лекар
или учител, а сега тези глупави предразсъдъци са забравени и тези професии са
станали предимно женски.
Консерваторът вижда в епископството служение,
фундаментално различно от такива, несъмнено почтени, но качествено различни занимания
като лекар или учител. Църквата не е болница или училище, не е корпорация, тя е
мистичното Тяло Христово, в което Светият Дух поставя хората на едно или друго
служение. По думите на Господа, Светият Дух „напомня” на църквата всичко, което
е казал Господ Иисус. Това особено се проявява с тайнството на Евхаристията, за
която Господ казва: „Това правете за Мой спомен” (Лк. 22:19).
Господ Иисус Христос е бил (и остава) мъж – може този
факт да се приеме за дискриминационен, но друг Господ нямаме. Той нарича Бога
Отец – феминистките могат да останат недоволни, но друг Бог нямаме. Освен това,
около Него е имало достатъчно много свети и благочестиви жени, започвайки с
Неговата пречиста Майка. Той избра 12 апостоли – мъже. Други апостоли нямаме.
Следвайки неговия пример, църквата през всичките тези две
хилядолетия поставя на епископско и свещеническо служение мъже – друга църква
нямаме.
Медицината или училищното образование са човешки
дейности, в които ние сме свободни да променяме каквото си поискаме,
включително и половия състав на служителите. Църквата, обаче, не е учредена от
нас, а от Спасителя, и не е в нашата власт да променяме това, което Той е
установил.
Всеки от нас у дома си е свободен да пие чай, сок или
минерална вода, да яде ориз, каша или макарони. Но при извършване на
Евхаристията може да се използват само хляб и вино – защото така е установил
Господ. А да извършват тайнството могат само приемниците на апостолите –
епископите и свещениците. По същата причина.
За мъжете е абсолютно невъзможно да станат майки. Докато
дори и жената, която не може сама да роди дете, може да осинови дете и с пълно
основание да носи високото звание на майката. За мъжете това е недостъпно –
такава е природата на нещата в света, сътворен от Бога. По същия начин и жената
не може да бъде епископ – такава е природата на нещата в света, сътворен от
същия този Бог.
Разбира се, че за религиозния либерал тези доводи не
работят: той просто не вярва в богоустановеността на църквата и за него
светското общество съвсем естествено може да има по-голям авторитет. Както се
казва в съобщението на BBC, „с това решение църквата признава
важността, която има равенството за светското общество, давайки знак, че иска
да приключи с изолацията си от хората, на които служи”.
Тогава, ако следваме гражданския стандарт за равенство,
остава неясно защо за епископи не могат да бъдат ръкополагани атеисти – нали
това е явна дискриминация.
Но разривът с 2000-годишната традиция е по-скоро симптом.
Коренът на болестта е в отхвърлянето на вярата в богоустановеността на
църквата.
Автор: Сергей Худиев
Превод от Руски: Биляна Гълъбова
Източник: http://www.pravoslavie.ru
