...
Ще се опитам да предам същността и смисъла на онова, което ми е говорил
(Старецът) и което е останало в мен като жив спомен. И той беше ядосан от това,
че вярващите изискват от свещеника – и то справедливо – да бъде в молитвено
състояние в светия олтар, докато те със своето поведение в повечето случаи не
му помагат в това.
‒ Аз – казваше Старецът –
ги кадя, а те не се покланят. Аз казвам: „Да стоим добре”, а те седят.
Благославям ги, а те говорят. И което е най-трагичното, казвам: „Пийте от нея
всички”, а към Свето Причастие пристъпват малцина. Това е голяма болка за
свещеника.
Питах
го:
‒ Старче, а всички ли
трябва да се причастяват?
‒ А бре, не аз казвам
това. Господ го казва. „Всички”! Тази дума има ли някакъв друг смисъл, който аз
не зная? И по-нататък в молитвата се казва: „... а чрез нас и на целия народ”.
Естествено, на онези, които нямат пречки да се причастят. Всички други трябва
преди това да получат разрешение от духовника. Между другото, без Свето
Причастие, без Христос, как ще излезеш в ежедневието? Дошъл си в Църквата и си
изгубил най-важното, Дара, всичко; останал си само с антидора (нафората). Знаеш
ли, бе, Джурице, какво е Светият Жертвеник? Най-ценното нещо на земята.
Царските престоли, председателските кресла, академичните катедри имат много
по-малка ценност. Светият Престол е горящ храст. Тук слиза Христос, присъства
Светият Дух и наоколо пребивават Ангели. Много пъти съм се плашел да се докосна
с ръце до Светия Престол. И при това чудо пред себе си да чуеш как верните
шепнешком водят някакви разговори и не преживяват това изключително събитие.
Кой служи литургия (λειτουργει), бре? Сам попът, или всички – клирът и народът
заедно? Защо я наричаме „Литургия”? Е! Както стои свещеникът, така трябва да
стоят и верните. Събрани. Изцяло отдадени на Бога. През това време ние не сме
на земята. „Ние, които изобразяваме Херувимите”. Ние сме на небето, пред Светата
Троица. Без „житейски грижи”. Всички сме свещенослужители... Ох, ох, ох! Какво
ни удостоява Бог да преживеем. Ако вярваме, че пред нас се извършва Велика
Жертва, би трябвало да стоим „със страх Божи”. Да плачем от щастие, че сам Бог
слиза и се жертва от любов за нас. Ако не вярваме, тогава защо идваме в
Църквата? Кого лъжем? Много по-честни са онези, които не влизат в храма.
‒
А бре, Джурице, ходиш
ли на музикални концерти?
‒
Да, Старче, отморяват
ме.
‒
Чул ли си там някого да
приказва? Всички мълчат, за да не прекъснат делото. Е! Кое има по-голяма
ценност, музикалните „тонове”, които наистина отморяват, или „зовът” на Светия
Дух, който спасява? Ако те беше призовал царят или президентът на републиката и
беше извикал твоето име, за да получиш подарък от него, ти би ли могъл да му
обърнеш гръб и да му кажеш: „не го искам”? Защо не идваш при Христос, Който в
този час, в този миг „поради Своята преголяма любов” се жертва за тебе, а Му
обръщаш гръб и си приказваш? И какъв дар принася Той! Самия Себе Си. В църквата
мълчим, съсредоточаваме се и говорим на Бога... Разбрал ли си за какво говоря?
Ако си разбрал, имаш отговорността да направиш изтънчени (много чувствителни) и
другите наши братя, които не познават тези страшни Тайни. Това е така, както
казвам. Бог да ни дари сили да понесем „чудото”.
Превод от сръбски: Татяна Филева
