С благословението на Св. Синод на
БПЦ-БП Тивероиополският епископ Тихон откри новата академична година, която
започва на 1-ви октомври и съвпада с църковния празник – Покров на Пресвета
Богородица.
Още от ранни зори параклисът в
Богословския факултет, посветен на Св. Климент Охридски започна да се пълни с
студенти, предимно първокурсници, които дойдоха да се включат молитвено в
богослужбата.
На клира песнопенията бяха изпълнени от младите семинаристи,
които са решили да продължат своето образование в сферата на богословието.
Песнопенията бяха изпълнени под диригентството на Любомир Игнатов, който от
дълги години преподава източно църковно пеене в Софийската семинария, а от една
година е преподавател в Богословския факултет.
Заедно с епископ Тихон в
богослужението съслужиха и свещеник д-р Сава Кокудев и дякон доц. д-р Иван
Иванов. В края на Св. Евхаристия епископ Тихон се обърна с топли думи към
академичната колегия, преподавателския състав, студентите и дошлите богомолци.
„Преди всичко, започна епископ
Тихон, мой приятен дълг е да ви поздравя от името на негово Светейшество
Българския Патриарх Неофит със започването на новата учебна година и с
пожелание за успехи – духовни, морални и всякакви други. Напоследък, може би
имам грешно впечатление, но започва да се гледа на богословието само като на
наука. Единственият смисъл според мен човек да учи богословие е да знае как и
какво да проповядва Евангелието и царството Божие. Естествено е, че когато
трябва да научим всичко това се изисква преди всичко интелектуално напрежение.
Човек трябва да запомни, да осмисли тези неща, но съветвам ви опитайте се това
да правите с едно протягане на душата към Господа. Много е съществено,
повярвайте ми, аз през моя живот дълго време трябваше да напасвам това, което
съм научил и съм знаел с именно това – да се протегне цялото това знание и
целия този опит към Господа. Вижте на иконостаса какво има – от едната страна е
книгата, а от другата Св. Чаша. Богословието е и мистика, богословието е до
някъде и едно тайнство... Вие днес имате много, много голяма свобода и
възможност, но апелирам към вас най-сърдечно и най-отчески. Първо придобийте
основни сигурни знания. Знания, които да можете в мозайката на така нареченото
богословие да знаете кое камъче къде стои, защото много често забелязвам, че
има някакви размествания на понятията, което ни води до неразбирателство. Аз не
говоря днес като на проповед, защото това място ме респектира ужасно. Тук съм
слушал корифеи, като започнете от Българския патриарх Кирил, Цариградския
патриарх Атинагор и др. Малко известен факт е, че във вашия деканат на времето
патриарх Кирил пожела да даде обяда на
Св. Синод по случай своята 70 годишнина. Пожела да бъде с професорското тяло и
няма да забравя как той апелираше към професорите и казваше: „Бъдещето на
нашата църква зависи от това какви хора вие ще подготвите. Не се страхувайте да
подготвяте асистенти, защото ще ви вземат местата като професори.” Той беше и
доста критичен, това беше неговата 70 годишнина, след това той празнува в Св.
Александър Невски със Св. Литургия за своя рожден ден и една седмица след това
Господ го прибра. Тъй че казвам, че това място много ме респектира. В крайна
сметка сме точно там, където трябва да получаваме яснота по всички онези
богословски проблеми, по които се спори или може да се спори. Истина е, че
учителската власт е на епископа. Нямаме обаче епископи включително и мое
смирение, които да са толкова добри богослови, че сами да могат да определят
насоката на учението. Всеки един епископ, митрополит и патриарх дори е добре
съветван ако търси съвета на всички вас. От друга страна и апелирам за това,
тъй като моите събратя не търсят нито вашите съвети, в много случаи ви
игнорират, недейте пък взема тяхното място и да обявите Богословския факултет
за инстанцията, която трябва да казва всички неща. Нека се съсредоточим и в
една друга насока – каквото и да учим, каквото и да правим ако любов нямаме
помежду си нищо не сме. Ние можем да бъдем лъскави епископи и добри богослови,
но не сме църковници, не сме хора които трябва да изведат Църквата отново като
щит, като закрилник, като учител на нашия народ. Малко сте, но Господ много ще
ви възнагради ако вие действително успеете да извадите това общество от тази
душевна замръзналост, в която сега се намира. От все сърце ви желая много
бодрост и вяра, и когато се погледнете в огледалото да си казвате: „не се
взимай толкова на сериозно!” Всеки един от нас ако започне да се взима много
на сериозно започва да се пързаля надолу. Вземете на сериозно всеки, който е до
вас с респект и с обич, но не и себе си. Пожелавам ви истинско здраве, духовно
въздигане и не това духовно въздигане, което е станало някакво
шаблонче. Пожелавам ви действително с всяко протягане на душата си към Господа
да сте малко по-нагоре и все по-нагоре.”
След вдъхновените думи на епископ
Тихон от името на деканското ръководство, преподавателите и студентите към
пратеника на Св. Синод се обърна доц. д-р Павел Павлов. Той каза: „От името на
ръководството, преподавателите и студентите в Богословския факултет изразявам
своята благодарност към Св. Синод и към Негово Преосвещенство за
благословението на нашата нова учебна година. Ваше преосвещенство, благодаря ви
за топлите думи към нас. Богословският факултет беше замислен, изстрадан и с
много усилия постигнат благодарение на Св. Синод в едно време, в което ние
бяхме под схизма, след това имаше войни, и когато започна своята мисия нашата
Алма-матер вече повече от 90 години благославя учебната година не само на
Богословския факултет, а на университета на св. Климент, нашият покровител. Св.
Синод благославя и академичната година на всички висши училища в България.
Деветдесет години, та и повече са години на различни изпитания, много трудности, в
които Църквата непрекъснато крепеше своята рожба – Богословския факултет. Ние
благодарим за всичко това. Днес синовно молим Св. Синод и Българската Църква,
българското духовенство за още по-голяма грижа и за по-голяма подкрепа. Ние живеем в дни на изпитания и предизвикателства и имаме нужда от повече
подкрепа. Преди повече от 1100 г. на днешния ден във Вланхернската църква на
св. Богородица един Христа ради юродив видя покрова на Божията Майка. Всички
знаеха, че Св. Богородица закриля града и няма опасност въпреки огромните
арабски пълчища, които бяха наобиколили града. Малко повече от 500 г. след това
събитие няма кой да измоли във Вланхернската църква това покровителство и
градът падна под Османска власт. Блажено починалия Патриарх Павле Сръбски
казва: „Господ благославя ако има кого”. Нека с общи усилия да направим, така
че тази скъпа рожба на Българската Църква – Богословският факултет да продължи
да има кого да обучава за благото и ползата на Църквата и Отечеството.
Благодарим най-синовно за благословението и подкрепата.”
След словата бе извършен и
традиционният водосвет, а след раздаването на нафората всички кабинети,
аудитории, както и библиотеката и Църковно-историческия музей бяха поръсени със
светена вода.
Тази година в Богословския факултет
са приети 30 редовно обучение, 41 задочно обучение и 55 магистри. От тази академична година
тръгва и новата магистърска програма в Богословския факултет – Църква и медии,
която е съвместно с Журналистическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.
