Заповедта, която Христос изрекъл, е естествен наш закон. Ако искаме
хората да не говорят лошо за нас, и ние не трябва да говорим лошо за тях, ако
искаме да ни милват, трябва да милваме; ако искаме прошка от Бога, трябва и ние
да прощаваме на онези, които са съгрешили против нас.
След това Христос казал на апостолите да обичат не
само добрите, но и враговете си, защото знаел, че като отидат по света да
проповядват Евангелието, много царе и мъчители щели да се надигнат срещу тях да
ги гонят и да ги мъчат, затова Христос им съобщил предварително, та да знаят и
после да не скърбят и да не се плашат, а да търпят благодушно, да не се гневят
на мъчителите, а да ги обичат и да се молят на Бога за тях, както и Христос се
молил на кръста за враговете Си.
Бог ни е дал три закона: естествен, писмен и
евангелски. Естественият казва: човек да не прави другиму това, което не обича.
Писменият казва да обича Бога от все сърце и всеки човек като самия себе си, а
евангелският казва да обичаме дори и враговете си, за да бъдем синове Божии,
защото който обича врага си, прилича на Бога.
Христос не иска от нас неизпълнимото.
Любовта към враговете не е чувство, тя не е симпатия и
привличане. Любовта към враговете е най-висшето
себеотричане.
Тя включва на първо място отказ да отвръщаме на злото
със зло. Най-напред това трябва да опитаме и да постигнем. Каквито и
неприятности да ни причиняват враговете ни, да не им отвръщаме със същото. Ала
то не значи да не се защитим. Напротив! Но защитата ни не трябва да бъде
отмъщение, а недвусмислено и ясно да показва нашата добронамереност и желание
за помирение. От християнска гледна точка най-добрата защита срещу злото е да
му отвръщаме с добро.
И тогава Господ ще посети нашето сърце, ще ни
умиротвори, успокои, укрепи и вразуми! Защото светът е на Божествената любов!
Човек бил създаден за любов! Както Господ ни обича, така и ние трябва да Го
обичаме. Любовта движи света. Бог е любов!
Трябва и да милваме, както и Бог милва нас, тъй като
всички ние сме еднакво Божии чеда, Господ иска от нас да се отнасяме към
другите по същия начин. Затова Той буквално ни заповядва: „Бъдете милосърдни,
както и вашият Отец е милосърден”. Това нареждане има две страни. Първо, ние
трябва да подражаваме на Бога. Следва да правим това, което Той прави за нас,
като виждаме в ближните истинската, понякога дълбоко скрита ценност, която Той
съзира в нас. Редно е да възприемаме другите като напълно заслужаващи нашата
грижа и жертва, без да разследваме дали те са достойни или недостойни.
Но Христовата заповед означава много повече от
обикновено подражание. Ние не можем да обичаме, да правим добро, да даваме заем
от себе си, защото, обективно погледнато, ние нямаме нищо. Раждаме се и умираме
голи на този свят. Единственият начин, по който ние можем да бъдем подобни на
Бога е да правим това, което Той прави, да се потопим напълно в Него, да бъдем
изцяло в единение с Него. Когато се потопим в Бога и се слеем с Бога, всяка
наша мисъл става Негова мисъл и всяко наше действие – Негово действие.
Нашата любов е Неговата любов и ние я споделяме,
защото сме я получили от Него. Това означава да станем по благодат това, което
Бог е по природа.
А това е върховната и дори единствената цел на
християнския живот, истинското християнско поведение, пътят към Царството,
спасението, вечния живот.
Автор: Грисен Чакъри
