 |
| Снимка: www.bg-patriarshia.bg |
Започнах доклада си за тайнствата с тези общи размишления за духовната криза и в света, и в Църквата, воден от най-дълбокото убеждение, че самите въпроси, възникнали в тази област, се коренят именно във въпросната криза и имат към нея пряко отношение. Убеден съм, че въпросът за участието на миряните в тайнствата - в дадения случай за по-честото или, по-добре да се каже, за по-редовното им участие в тайнството Евхаристия - е ключов за целия наш църковен живот, че това е въпрос, от чието разрешаване в буквалния смисъл зависи бъдещето на самата ни Църква - нейното възраждане или пък бързо угасване.
Убеден съм, че в енориите, където възраждането на евхаристийния живот вече е започнало, никога не би се случило това, което туко-що се случи в една от най-старите и прочути енории в Нова Англия, че би бил невъзможен този "диалог между глухи" за това какво е Църквата, в какво се изразява нейното единство, предназначението й на земята, мястото на йерархията в нея и т.н. Убеден съм, че там, където Евхаристията и Причастието са станали отново - по израза на о. Сергий Четвериков - "средоточие на християнския живот", почти не възниква проблемът с връзката на Енорията с Църквата и с йерархията, с приемането на каноничните норми и изпълнението на материалните задължения. И това, разбира се, не е нещо случайно. Защото там, където църковният и енорийският живот не се основава, на първо място, върху Господ Иисус Христос, а това означава - върху живото общение и единството с Него и в Него, в тайнството на Евхаристията, там неизбежно, рано или късно, на преден план ще излезе нещо друго - "имуществото" и неговата "защита", "парите", и в крайна сметка, адвокатите и съдът. Там вече не Христос, а нещо друго - национализмът, политиката, материалният успех, колективната гордост и т.н. - рано или късно ще вземат връх и едновременно с това ще разлагат църковния живот.
До неотдавна остротата и централното място на този въпрос, на това "или - или", можеха и за не бъдат забелязани. В продължение на дълго време енориите ни имаха освен религиозната, още и друга "естествена" основа - етническа, национална, езикова. Тези енории бяха форма на обединения на емигрантите, т.е. етнически малцинства, сплотени за защита на своите интереси в изначално чуждия за тях американски свят. Сега обаче този емигрантски период от историята на нашата Църква бързо върви към своя край. Все по-очевидно, все по-бързо се разпада и отпада "естествената" основа на нашата Църква. Какво обаче ще я замени? Ако тази основа не бъде заменена от самата идея и опита от Църквата като единство в Христос и във вярата, от осъществяването на тази идея, то по неволя тя ще бъде заменена от вече изцяло антирелигиозната идея за енорията като притежател на "имущество", а в обединяващ принцип ще се превърне (и вече се превръща!) принципът на защитата на това имущество от някакви външни врагове - епископите, духовенството, центъра и т.н. Водачите на всевъзможни "опозиции" отлично знаят, че на практика вече отдавна никой не заплашва тяхното "имущество". И ако те все пак така активно поддържат тази мит, то е затова, защото на тях им е нужен обединяващ принцип и лозунг. С друго те не разполагат. Ако хората не знаят за какво да се обединяват и в името на какво, то те неизбежно ще се обединяват против. В това именно се състои и трагедията на сегашното ни положение.
Ето защо въпросът за тайнствата има такова ключово значение. Понеже именно с него е свързано онова "за", което така не достига на нашата Църква, защото тук и само тук, само във връзка с този въпрос се крие отдавна вече откъснали се от самите извори, от самия опит на Църквата. И ако сега този въпрос е придобил такава острота, то това е, защото все повече и повече църковни хора - съзнателно, а често и несъзнателно - търсят подобно прераждане и възраждане, търсят тази "основа", която би върнала на енорията нейния религиозен и църковен смисъл и би спряла бързото й и трагично осветскостяване.
Следва...
