Господ иска всичко от последователите Си.

 "Първопрестолни между апостолитеи учители на вселената,молете Владиката на всичкода дарува мир на света ина душите ни велика милост!"

 Днес Църквата чества паметта на Св. първовърховни апостоли Петър и Павел. Вероятно това е датата, на която според преданието двамата мъченически загиват в Рим. Обединява ги не само денят на смъртта им, а много повече животът, който са посветили в служение на християнската вяра и проповед.

Различни по произход, образование и характер, те са имали една цел - да разпространяват благата вест на християнството. B тази мисия са призовани по различен начин - апостол Петър е поканен от Господ да изостави рибарските мрежи, за да стане ловец на човеци, апостол Павел Господ спря на пътя за Дамаск, за да го направи от гонител на християнството негов проповедник.

Проф. Калин Янакиев: "Живейте вярата си, както се живее нещо между приятели".

снимка: Вестник Труд

В навечерието на Петровден ви представяме един наш духовен разговор с проф. Калин Янакиев. За вярата, духовния живот, стремежите и пречките към прохождащия във вярата, за профанизацията на религиозността както  и за истинският живот в Христа.

- Проф. Янакиев, Вие сте добре известен на българската православна общественост   като  интелектуалец. По много от важните теми в църковния живот в България, Вие взимате важно участие. Искам да ни разкажете, как стигнахте до Бога, какъв беше Вашият път?

- О, това беше твърде отдавна, но ще трябва да кажа, че аз не произхождам от религиозно семейство, родителите ми не са били никога анти-религиозни, нито са съчувствали на тоталитарния комунистически режим. Но бяха по-скоро от онези сравнително безразлични към вярата хора. Трудно е да се опише и да се посочи някакъв точен момент на обръщането. Може би при мен това е било главно от своеобразния ми преход от философия към християнска философия и задълбочаването на моите размисли, които по неизбежност ме доведоха до там да мисля, че същинското завършване на една философия би могло да бъде, когато тя се увенчае с теологическия венец. Но от друга страна, аз много добре знам, че обръщането във вярата не може да бъде приписано на собствените усилия на човека, т.е. аз не бих могъл да кажа, че моите собствени мисловни усилия са ме довели до вярата при всички положения. За това е имало и някаква помощ от Духа Свети, Който собствено и истински ни обръща. Самите ми умствени занятия най-вероятно са били ръководени от Божията благодат, така че за разлика от някои протестанти, които могат да посочат някакъв точно определен момент, аз не бих могъл да кажа такъв.

МЪРТВАТА ЦЪРКВА

 (неизвестен автор)

В едно малко градче дошъл нов пастир. Той веднага решил още първите пет дни да обходи всички домове и семейства, за да се представи на гражданите и да ги покани на своето първо богослужение, което ще отслужи в неделя.

Когато неделята дошла, църквата била съвсем празна. Никой не дошъл. Тогава пастирът решил да даде обява в местния вестник. Обявата гласяла: „Тъй като църквата в нашия град умря, всеки от нас трябва да присъства на нейното погребение. Погребението ще бъде в неделя следобед. Да почетем нашата църква с достойно християнско погребение”.

В неделя следобед множество любопитен народ се събрал на „погребението”. Пред амвона в църквата бил поставен затворен ковчег, обкичен с цветя. Пастирът произнесъл своята кратка, обичайна за такива случаи, проповед и приканил народа да отдаде последна почит на тяхната починала църква.

Митрополит Серафим: Няма грях, който да не ни заробва.

ОБРЪЩЕНИЕ НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ 

По повод Международния ден за борба с наркоманията

Най-ценното, с което Бог е надарил човека е свободата на волята, която му дава възможност свободно и самостоятелно да избере своя житейски път. Господ Иисус Христос, Който е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:6), като знае колко слаба и немощна е човешката природа, всячески се стреми да ни окуражи, напъти и помогне в този наш избор. Той ни призовава да познаем истината, защото: „истината ще ви направи свободни” (Иоан 8:32). Предупреждава ни, че „всеки, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:34). Няма грях, който да не води до някаква степен на зависимост. Няма грях, който да не ни заробва. Няма грях, който да не ни отдалечава от Бога и нашите ближни. Ако съзнателно и доброволно се поддаваме на греха, то ние съзнателно и доброволно се отказваме от свободата, с която Бог ни е надарил. 

Благодарим Ви.

На 26.06. 2014г. се навършват две години от  създаването на блог "Добротолюбие" и неговото официално разпространяване в Интернет. Две години откакто започна нашия проект. 

Скоро за пореден път се бяхме събрали и заговорихме за това как потръгна блог "Добротолюбие", как се създаде и как започна да функционира. Спомнихме си, че в началото имахме по около 30 – 40 посещения, спомнихме си как изпитвахме трудност от едно, второ или трето. Но сега сме радостни приятели, читатели, че вече посещенията в блога не са 30, а 300. Това е отплата за нашия труд. Радостни сме, че се чете, не защото го правим поради суета, а именно защото е за Слава Божия.

Много пъти са ни питали защо го правите този блог, а ние весело отговаряме: „Ей така, за Слава Божия!“ Но, да си признаем приятели, трудно е да се поддържа блог за „Слава Божия“. Изобщо нещо да се прави ей така за Божията Слава. Не е трудно поради технически причини, защото влизаш, слагаш текст, снимка и готово. Също и без пари става – всеки от вкъщи си пише, превежда и т.н. Има един друг момент – духовният момент, когато има опасност да повлечеш в заблуда някоя душа. Да кажеш нещо неистинно или да изкривиш православното учение – и тук Ви благодарим, скъпи наши читатели, че когато не сме прави ни подлагате на критика. Това ни помага наистина да вършим всичко в блога за „Слава Божия“.

Две Български монашески обители под покрова на Божията Майка.

Роженски манастир

Роженския манастир е разположен южно от с. Рожен, Благоевградски окръг, на 6 км източно от Мелник. Построен е на мястото на древни езически оброчища през 1220 от деспот Алексий Слав; със специална грамота (сигилий) той подарява на манастира с. Катуница, Пловдивски окръг. През османското иго Роженския манастир е духовен и книжовен център. През XIV в. в него работи калиграфска школа; нейно дело е ръкописът „Тълкуването на Йов“ със 117 миниатюри, пренесен през 164 в черквата „Гроба Господен“ в Йерусалим През периода на робството Роженския манастир е превърнат от висшето гръцко духовенство в метох на Иверския светогорски манастир. Освободен е от фанариотската опека през 1912. Манастирът е бил убежище на Яне Сандански, близо до не се намира гробът на войводата.

Обръщение на Патриарх Неофит и на митрополит Йоан по повод жертвите от пороя в гр.Варна.

По повод наводненията и жертвите, в страната на официалния сайт на Св. Синод и на сайта на Варненска Митрополия бяха публикувани обръщенията на Негово Светейшество Патриарх Неофит и на Варненския Митрополит Йоан. Публикуваме и двете обръщения.

Във връзка с проливните дъждове и наводненията във Варна и областта, предизвикали материални щети и взели човешки жертви, на днешното си редовно заседание Светият Синод на БПЦ - пълен състав изготви текст и изпрати до областния управител и кмета на Варна следното съболезнователно писмо:

Светият Синод на Българската православна църква во главе с Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит с тревога и отеческа болка прие вестта за бедствието, връхлетяло Варна и епархията, причинило много материални щети и взело безценни човешки жертви.

Монахът от Хилендар и "История Славянобългарска".

Паисий Хилендарски

(1722-1773)

Народен будител, усновоположник на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Данните за живота на Св. Паисий Хилендарски са много оскъдни; не е известно и светското му име. На 23 год. отива в Хилендарския манастир в Св. Гора, където брат му  Лаврентий е монах, а по-късно и манастирски игумен. Тук св. Паисий Хилендарски приема монашество. През 1762 год. той завършва написването на "История славянобългарска".  Сам св. Паисий Хилендарски пише в заглавието на труда, че е йеромонах и живее в св. Гора, където идва от Самоковска епархия през 1745 год. В кондиките на Зографския и Хилендарския манастир се съдърцат сведения, че в Хилендар действително е живял монах Лаврентий, родом от Банско. От Банско бил и хаджи Вълчо, който често посещавал св. Гора и правел дарения за манастири. Въз основа на тези данни и на други сведения и съображения може да се приеме със сигурност, че св. Паисий е роден в Банско, което влиза в Самоковската епархия, и че освен Лаврентий има и още един брат - хаджи Вълчо. По това време Банско е цветущо занаячтийско  и търговско селище, чийто жители пътуват из Европейска Турция и извън нейните предели като търговци - износители на памук. Вероятно хаджи Вълчо е бил такъв търговец - износител. Важни данни за биографията на Паисий Хилендарски се съдържат в послесловието на "История славянобългарска". Хилендарският монах съобщава, че по време на написването на труда, той е йеромонах и проигумен на Хилендарския манастир. Разяждан от "ревност и жалост" за българския род, че няма събрана на едно място история за своето минало и за делата на своите царе и светци, той полага големи усилия, за да събере сведения за историята на България. Презрял своето главоболие и другите страдания, за да осъществи голямото си желание, отива "и в Немска земя", където се запознава с историята на Мавро Орбини, за сърбите и българите. Паисий Хилендарски съобщава, че не е учил нито граматика, нито светски науки, но е написал книгата си "за простите българи". В края на послевието Паисий Хилендарски пише : "и я съставих в манастира Хилендар при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-старт от мене: той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше данък на турците 3 хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята... и дойдох в Изограф и там намерих още много сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род..." 

Свещеник Васил Василев: "Лошите събития, които днес се случват в Европа се дължат на греха и отсъствието на Божия мир."

Роден е на 20. 08. 1977г. в гр. Шумен. Висшето си образование завършва през 2000 г. във ШУ „ еп . Константин Преславски”, гр. Шумен с магистърска степен Теолог/богослов/. Семеен е  с две деца - момиченца и достойна съпруга - Презвитера Елена. На 27. 07. 2003г. е ръкоположен от приснопаметния Св. Варенски и Великопреславски Митрополит д-р КИРИЛ за дякон във храм „Св. Атанасий” , гр Варна. На 30 .01. 2004 г. е ръкоположен за свещеник от същия Владика в храм ” Св. Три Светители”, гр. Шумен. По настоящем е енорийски свещеник в гр. Шумен при храм”Св. Три Светители” и Председател на църковните настоятелства и храмове във селата: П. Волов, Върбак, Каменяк, Радко Димитриево, Вехтово, кв. Мътница и съседните без храмове. В периода 2009 - 2012 г. с благословението на приснопаметния и блаженопочинал митрополит Кирил  е автор и водещ на православно-християнското предаване "Таворска Светлина" излъчващо се в Шумен и духовната околия по 6 tv. Това на кратко е житие-битието на свещеник Васил Василев от Шумен. С него си говорим за мира и войната, за молитвите и християните, духовния живот и за духовния мир, който ни остави Христос.

- На всяко богослужение свещеникът приканва хората, като казва: "С мир на Господа да се помолим". Какъв мир ни приканва Църквата да имаме към какъв мир да се стремим?

- В началото на разговора първо бих искал да Ви поздравя за дейността Ви, която е Церкви и Отечеству на ползу. Нека Бог Ви укрепява и изпълва с Дух и Истина, за да се справяте и помагате на людете да намерят Бога и Църквата Му.

 На всяко богослужение и особено на Св. Литургия свещениците приканват на ектениите „С мир на Господа да се помолим”, защото към Божия мир трябва да се стремим. Ние станахме едно цяло с Христос и поради това Христос, Който е Глава на Църквата, е нашият Мир. Богочовекът съчета и умиротвори човешката природа с Бог – Отец  и със Себе Си. Затова, "като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп при Отца в единия Дух". Христос е "нашият мир" (Ефес. 2:14), защото събра човека с Бога и предостави възможност на всеки един от нас да придобива лично реално общение с Бога и с човеците, и по този начин да придаде истински смисъл на своя личен живот. Мирът на Бога привежда в единна цялост самата човешка душа и оттам я отвежда към единството. Разбира се, чрез Божието мирно действие се достига и единението на човеците, особено в Тялото Христово, което е Църквата. С човешки дадености не може да бъде достигнат мирът между човеците, защото всеки си има собствено виждане и идеология, и страсти, особено онази на любовта, която "търси своето", и ще гледа да налага своята идеология. Затова казваме, че Божият мир е онзи, който обединява света и го направлява.

Само този, който има душевен  мир  е истински свободен.

Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца. Така започват ектениите, защото за да чуе Бог молитвата ни и тя да е действена, то трябва първом да имаме мир, без мир,молитвата ни не е богоугодна. Св. Серафим Саровски казва: „Синко придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.

Изявление на Св. Синод относно предстоящия гей-парад.

И З Я В Л Е Н И Е

НА СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА 

ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА 

ПАТРИАРШИЯ

относно провеждането на гей-парад в София на 21 юни 2014 г.

По повод предстоящия гей-парад на 21 юни 2014 г. в София, Светият Синод на Българската православна църква-Българска Патриаршия отново се обръща към държавните и общински институции, както и към самите организатори на „София Прайд 2014“ с призив те да анулират този поход на възгорделия се грях, както и съпътстващите го изложбени и други прояви поради тяхната противоестествена и безнравствена същност.

Нека всички честно се замислим и си отговорим на следните въпроси:

Трябва ли да бъде изкривявана любовта към Бога и ближните?

Полезно ли е празната похот да шества безпрепятствено в нашия живот?

Откога безчестието „не е срамно” и „не е опустошително” за нас и за хората около нас?

Който може възприе, нека възприеме.

Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко; и не в това да се яде веднъж, а в това да не се яде много. Неразумен е онзи постник, който дочаква определеното време, а по време на трапезата цял се отдава на ненаситно ядене и с тялото, и с ума си.

При различаването на храната трябва да се внимава и за това да не избираме между вкусни и безвкусни храни. Тази работа, която е присъща на животните, у разумния човек не е достойна за похвала. Нали ние се отказваме от приятната храна, за да усмирим воюващите членове на плътта и да дадем свобода за действие на духа.

Отново е пост. Как да постим?

Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: "ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели... до край-земя" (Деян. 1:8); станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но постепенно се потапяме в ежедневието, проблемите ни грабват, губим мира в сърцето си, духовната радост отстъпва неусетно пред вълнения, страхове и грижи. И точно тогава, слава Богу, наближава Петровият пост.

Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

Слово за Св. Дух.

Рожденият ден на Църквата - Петдесетница.

На петдесетия ден от Възкресение Христово Църквата отбелязва деня, в който Св. Дух във вид на огнени езици слязъл над апостолите, а след това събитие те започнали да проповядват живото Слово на Живия и Истинен Бог. 

На днешния ден Св. Божествена Литургия в Патриаршеския Храм-паметник "Св. Александър Невски" бе предстоявана от негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, в съслужие с него бяха Тивериополски епископ Тихон, председател на Храм-Паметника "Св. Александър Невски", Браницки епископ Григорий виракии на Софийския Митрополит, Маркианополски епископ Константин, Архимандрит Дионисий, началник на отдел "Богослужебен " към Св. Синод, както  и храмовото духовенство. Песнопенията на св. Литургия бяха изпълнени от хорът при храма с диригент доц. Димитър Димитров. 

В края на св. Литургия и вечернята, Негово Светейшество пожела на събралите се християни още дълги години да се срещат в Божия дом на петдесетница. "Честит празник, за много години!", с тези думи завърши словото си Патриарх Неофит.

От днес по всички храмове в Православния свят започва да се казва и молитвата отправена към Св. Дух, която от Пасха до Петдесетница не се казва. На този ден в храмовете в страната се раздава и орехова шума, осветена от духовниците, която напомня за огнените езици слезли над апостолите в петдесетия ден от Славното Христово Възкресение.

Свещеник Божидар Маринов: Нека да преминем от празнота - в празник.

 В навечерието сме на един от най-големите празници за Православната Църква - Петдесетница. С отец Божидар се срещаме в прекрасния парк на Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски", където той е ефимерий и преподавател. Говорим за рождения ден на Църквата, Св. Дух и очакването на апостолите в този съдбоносен момент от историята на Църквата, именно нейното основаване, както и какво е за нас Петдесетницата и  богослужението на този велик ден.  

Отец, утре много от православните ни читатели ще отидат в храма на Богослужение. Там ще чуят и евангелското и апостолското четиво за празника Петдесетница. Разкажете ни какво именно е Петдесетница?

- Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

Апостолите, четем в св. Писание, се били скрили, как те приели този ден, как приели идването на Св. Дух?

- За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.

 Около десет часа сутринта (третия час по еврейското време), настанал голям шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, където били събрани. И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух". Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение.

Господски празници - Петдесетница

Днес се навършват 80 години от кончината на Неврокопски митрополит Макарий.

Като неизменна част от българската държава Македонският край чрез своите богобоязливи и трудолюбиви люде има своя голям принос в борбите за духовното и политическо освобождение на българския народ от края на 19-и век, а след Освобождението на България още дълги години жадува за своята пълна свобода и независимост. Именно там, където българщината е най-скъпа и македонците патриоти бранели до смърт своето национално българско самосъзнание, Богу било угодно да се потруди и блаженопочившият Неврокопски митрополит Макарий.
Като епархийски архиерей той поставя началото на масовото храмостроителство и до голяма степен на него дължим сегашния облик и уредба на Неврокопска епархия.
Светското име на митрополит Макарий е Марин Стамов. Роден е на 21 ноември 1876 г. в с. Драгижево, Великотърновско. Първоначално образование получава в родното си село, а пети прогимназиален клас - в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в гр. Одрин. Продължава образованието си в Търновското духовно училище, а впоследствие се премества в Самоковското богословско училище, курса на което завършва през 1897 г. През есента на същата година със стипендия, отпусната от Св.Синод, заминава за Русия, където до 1900 г. учи в Киевската духовна семинария. От м. септември 1900 г. е студент в Петербургската духовна академия, където се дипломира през 1904 г. с научната степен „д-р на богословието”. През годините, прекарани в духовните учебни заведения, у него съзрява мисълта за пълното му духовно приобщаване към св. Църква и себеотречение в името на Бога. След завръщането си в България, от 1 септември 1904 г. до 1 март 1909 г. той е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това негово служение, на 25.10.1904 г. в семинарския храм „Св. Йоан Рилски” е постриган в монашество с името Макарий. На 31 януари 1905 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 02.02. с.г. и за йеромонах.

Задушница

"Най-важното за децата, а и за нас е съвместното общуване" - разказ за една православна енория в Мексико

Християнството идва в Мексико през ХV в. с испанските колонизатори, които донасят в новия свят и своята вяра и Църква -­ римокатолическата.

        В края на ХIХ в. в Мексико започват да пристигат първите заселници от сирийско-ливански произход, търсещи в Америка по-добър живот. Когато един сириец или ливанец напуска своята родина, то той избира своето ново място за живот според икономическите си възможности. Ако е имал достатъчно пари, заминавал за Съединените щати; ако имал по-малко ­ за Мексико или Аржентина, а най-бедните отивали в Куба, на някой от Карибските острови или в Централна Америка. По същия начин действали и гърците, арменците или други преселници от Източна Европа и Близкия изток.
        В Съединените щати Православната църква има своето място повече от 200 години. Началото поставят руските мисионери в земите на Аляска, а от там православието се разпространява и на юг. В края на ХIХ в. е поставен и първият епископ за Америка. Постепенно нараства броят на ливанско-сирийските преселници в новия свят и в Америка са изпратени свещеници ливанци, които духовно да обгрижват сънародниците си.

Моят дом, моята енория, е малък и много уютен храм, носещ славното име „Св. Цар Борис I Покръстител“.

Имаме честта да ви покажем първия текст от нашата нова рубрика: "Православният храм - частица от твоя живот"

Моята енория – моят дом

От много места днес ще чуем недобри думи за нашата църква и неините свещенослужители. Но колко пъти чуваме добри думи за тях, колко от нас знаят за добри свещеници или църковен храм, където може да намериш топлота и истински задружна християнска общност? Пиша това най-вече за хората, който по някаква причина все още не са прекрачили прага на Христовия дом поради една или друга причина. Именно това и новата рубрика на „Добротолюбие“ ми дава повод да разкажа за една бързорастяща и задружна енория – моята енория, моят дом.

Митрополит Антоний: Водете по-често децата си в храма.

Обръщение на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний към участниците Детски творчески конкурс на тема "Моята църква за Хамбург":

Мили деца, уважаеми

родители,

Любовта, като най-висша християнска добродетел, трябва да е в основата на всички наши успехи и добри начинания, които се стараем да вършим, всеки според силите и възможностите си. Църковното дело е дело колективно, съборно и е немислимо архиереят да успее в него, ако няма подкрепата на освещения клир и без молитвите и помощта на богомолния народ. И докато в един град в България може да има две, три и много повече православни храмове, то в Западна Европа, разстоянията до най-близкия български правосвен храм в един космополитен европейски град или в една обширна област, или държава са много големи и това изисква много силна, осъзната и ясна мотивираност на вярващия народ, за да посещават нашите богослужения и да участват в живота на църковната община.