Възпоменателна вечер за Патриарх Максим

С възпоменателна вечер Софийската св. митрополия отбеляза 100-годишния юбилей от рождението на Негово Светейшество Максим, блаженопочившия Патриарх български и митрополит Софийски.

На събитието бяха представени хронологично подредени паметни фотоси от най-бележитите събития в живота на приснопаметния Патриарх. Бяха изложени също одежди и богослужебни съсъди, използвани от Патриарх Максим – неговата патриаршеска мантия, богослужебните му одежди и патриаршеската митра.

В концертната зала на Софийската св. Митрополия бе излъчен документалният филм: "Патриаршеско благословение на Акронска и Нюйоркска епархия".

Моето служение - филм-портрет за Патриарх Максим

100 години от рождението на Българския Патриарх Максим.

Днес се навършват 100 години от рождението на Светейшият Българския Патриарх Максим. По този повод публикуваме неговата биография. Нека си спомним кой беше Патриарх Максим.

Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.

Основното си образование получава в родното село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи и завършва с отличие Софийската духовна семинария, когато неин ректор е архимандрит Борис Симов (впоследствие Неврокопски митрополит). Съучениците единодушно го характеризират като младеж с весел нрав, но сериозен в заниманията.

От 1936 до 1938 г. е църковен певец и деловодител в храма “Света Богородица” в град Русе. Насочен от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил към социално служение, той работи усърдно сред питомците на църковното сиропиталище “Св. Йоан Рилски”.

Водосвет в параклис "Св. Вмчк Димитър Солунски" - гр. Петрич

На Димитровден по вече установена традиция в параклис "Св. Вмчк Димитър Солунски" - гр. Петрич, бе извършен тържествен водосвет. Водоосвещението извърши иконом Ангел Кочев - архиерейски наместник на Петричка Духовна Околия. Дворът на параклиса бе изпълнен с десетки богомолци дошли да уважат празника и в едноименния храм. Песнопенията на водосвета бяха изпяти от мъжката част при смесения хор при Катедралния Храм "Св. Успение Богородично". След водосвета иконом Ангел Кочев се обърна към дошлите миряни с пожелание дълги години да се събират на празника и под покрова на светеца от Солун. На неговите молитви да се уповават и винаги да прибягват към него в молитвен зов.

Храмът - параклис "Св. Вмчк  Димитър Солунски" се намира в подножието на планина Беласица, на 500 м. от кв. Дълбошница, гр. Петрич. Има два обекта - местността "Кирната" и  "Аязмото" или наричано още "жълтата вода", те бележат обширно пространство в религиозното съзнание на християните от Петрич. Тези две места подсказват за съществуването на стар манастир. 

Димитровден в гр. София

Със Св. Литургия бе отбелязан храмовият празник в столичната църква "Св. Димитър Солунски" кв. Хаджи Димитър, София. Празничната Св. Литургия бе възглавена от негово Преосвещенство Браницки еп. Григорий, викарий на Софийския митрополит и Патриарх Български Неофит. В съслужение с Преосвещеният епископ бяха: архимандрит Герасим - главен секретар на Св. Синод, ставрофорен иконом Ангел Ангелов - протосингел на Софийска св. митрополия, свещеник Антоний Алексиев председател на храм "Св. Вмчк Димитър Солунски", храмовото духовенство и свещеници от столицата. За богослужебното благолепие на храма „Св. Димитър Солунски” допринесе и смесеният хор, с диригент Лада Кантарджиева. В края на Св. Богослужение епископ Григорий се обърна към стеклото се множество с думи на радост и тържественост. Разказа житието на великия мъченик за вярата - Димитър.

„Или заедно със спасяваните ще бъда спасен, или заедно с погиващите ще погина!“

Братя,

Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот.

Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а разумът му разцъфтя като лилия (по Ос. 14:6). С благоуханната си обич той привличаше всички към Христовата вяра. Украсен беше с добротата на Христа и с красотата на лицето си блестеше като ангел. От него бликаше мъдрост – като съкровище, което носи живот. Той беше далеч от всяка нечистота и плътска похот. Като насочваше твърдо ума си към възвишеното, той търсеше прародителското място и достойнство, от което отпадна прародителят Адам. От ранни зори той отдаваше цялото си сърце на молитва към въплътилото се божие слово, назидавайки се винаги с псалми, славословия и духовни песни, казвайки: „Ще те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдина и мое прибежище, мой чюавител (Пс. 17:2-3). На него се уповаваше сърцето ми, и той ми помогна; и сърцето ми се зарадва; аз ще го прославя с моята песен“ (Пс. 27:7).

Честит Димитровден!

100 години от избора на митрополит Неофит за Видински митрополит

Тази година се навършват 100 години от избора на Видинския митрополит Неофит за Епархийски архиерей на Видинската епархия. На 12 октомври 1914 г. епископ Неофит е избран за митрополит на една от най-старите епархии в диоцеза на Българската православна църква – Видинската, която ръководи цели 57 години.

Повече вижте в следващата биографична бележка:

Митрополит Неофит, една ярка фигура, оставила незаличими следи в живота, устройството и развитието на Българската православна църква. В църковното си поприще той служи 63 години като архиерей на светата ни Църква, 57 години като Видински митрополит и 14 години като наместник-председател на Св. Синод, като през цялото това време не дава "сън на очите си и дрямка на клепките си" (Пр. 6:4; Пс. 131:4), за доброто и благоденствието на Църквата и своето паство.

Светското му име е Никола Димитров Караабов. Роден е на 20 октомври 1868 г. в с. Кум-Дуванджий (дн. с. Гълъбово), Старозагорско. Първоначално и класно образование получава в родното си село. Завършвайки втори клас, през 1884 г. е назначен за писар при селската община, като същевременно е и певец при местната църква.

Зов за помощ

 Приятели, в електронната си поща получихме писмо с молба за помощ. 

Георги Николов е инвалид, получил е тежка бъбречна криза с разкъсвания, но не може да постъпи в болница, защото няма кой да се погрижи за 90 годишната му майка. Подал е и документи за старчески дом, но към момента те не са готови. Молим, който може да помогне на човека в беда.

Ако се намери човек, който може да помогне на Георги да постъпи в болница в Бургас и някой, който да може да се погрижи за майка му през време на отсъствието му нека да се свърже с него. За жалост те не разполагат с никакви средства и не могат да си позволят хора болногледачи, които да се грижат за тях. 

Адрес и телефон за връзка с Георги Николов:

Чрез живота, делата и поученията си монахът от Рила ни учи на християнски живот в Бога

Преди хиляда години един отшелник от Рилската планина просия пред Бога. Той достигна светостта, изпълнявайки смисъла на живота си. Чрез своите дела Св. Йоан Рилски показваше на българския народ как да осмисля съществуването си на Земята или по-точно казано - да бъде просветен и да просветлява другите народи.

Целия живот на Рилския светец представлява чудо на Христовата благодат, израз на Божията любов към човека и обратно. Ако обърнем внимание можем да видим, че битието на Св. Йоан, е един урок, който подтиква душата на всеки човек към спасение.

Освен житието на Св.Йоан Рилски, ние християните имаме и още един писмен паметник – неговия завет.

Както бащите оставят завещание на своите деца, тъй и нашият духовен отец ни даде завет. Но той не се изразява в материални блага, които с времето изчезват, а в духовни напътствия, представляващи бисер в съкровищницата на християнската ни вяра. Който черпи от тези слова става духовен титан, подобен на нашия покровител Св. Йоан Рилски.

Храмов празник и дяконско ръкоположение в гр. Кресна

В деня на българския покровител, молитвеник и закрилник - Св. Йоан Рилски, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим възглави богослужението в отбелязващия своя празник храм-паметник "Св. Йоан Рилски", гр. Кресна. В съслужение с Епархийския Архиерей бяха архиерейският наместник на Санданска духовна околия свещеник Георги Танчев и енорийският свещеник от гр. Кресна Николай Арнаудов.

По време на Св. Литургия в дяконски чин бе ръкоположен Никола Чопаков, родом от с. Ключ, общ. Петрич.

Никола е роден на 11 февруари 1983 г. Още от малък има търсения за Бога и Църквата, но на зряла възраст решава да се запише в  паралелния курс на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", който завършва през 2013 г. с отличие.

В своята проповед митрополит Серафим поучи християните от Кресна, като изведе примера на чествания Преподобен отец Йоан Рилски с неговата истинска вяра и непоколебима надежда в Бога, и пожела дълги и усърдни години вярно служение на новоръкоположения дякон Никола.

          След края на Св. Евхаристия  бе извършен и водосвет.

Да се пазарим с Бог или защо не Му се доверяваме?

Да се пазариш с Бог в молитвата си е често явление в човешкото поведение, дори вече част от нашата култура. Колко често сме виждали филмов герой със сключени пръсти, облян в сълзи да обещава: „Боже, ако само направиш (еди си какво), то аз обещавам, че повече няма да (еди си какво)!“ Сцени като тази има и в новелите и много от нас могат да открият това поведение и в техния собствен живот. „Знам, че скоро не съм бил в църква,  но ако ми помогнеш само с това, Боже, обещавам да ходя на църква всяка седмица.“

Понякога пазаренето се случва, защото се опитваме да се отървем от последствията на даден лош избор. Ние всъщност молим Бог да пренебрегне нашата грешка само този път, да ни изкара от нея, и да приеме като Своя „награда“ нашето обещание, че няма да повторим тази грешка. Този опит за бягство предполага няколко интересни заключения – не на последно място, от които е това, че Бог гледайки ни в момента на нашето самонаправено от нас бедствие, вярва когато ние казваме, че няма да го правим пак.

Храмов празник в Петрич - манастир Св. Петка Българска

йеремонах Герман

В деня, когато Църквата чества паметта на Св. Петка, когато стотици християни се стичат в православните храмове на молитва и пение в Петричкия манастир "Св. Петка Българска" бе отслужена Св. Божествена Литургия по повод храмовия празник на Св. Обител. Манастирският храм бе препълнен от богомолен народ, който бе изпълнил и манастирския двор. Св. Литургия възглави йерей Георги Стоянов, който е и председател на храм "Св. Георги Победоносец". Песнопенията на Утринната и Литургията бяха изпълнени от йеромонах Герман и съборен хор от храмовете "Св. Николай Чудотворец" и "Св. Георги Победоносец". В края на Св. Евхарстия, на която мнозина пристъпиха и се причастиха с Тялото и Кръвта Христови, отец Георги произнесе вълнуваща проповед за живота на Св. Петка, която особено се почита от петричани. След Богослужението бе извършено и традиционното литийно шествие около манастирския храм, направен бе и водосвет. По обяд бе раздадена и храна благословена с молитва от отците.  

АКАТИСТ НА ПРЕПОДОБНА ПАРАСКЕВА – ПЕТКА

Понеже в интернет пространството за жалост не присъства акатиста на Св. Праподобна Петка Българска го публикуваме. Надяваме се в навечерието на нейния празник тя да се моли за всички нас, нейните чада. да се моли за нашата родина, за нас и за всички християни. 

Честит да е празникът на Преподобната наша майка Петка - Параскева.

Кондак 1

Избрана угоднице Божия,премъдра и всехвална невесто Христова, помощнице бърза и молитвенице наша, преподобна майко Параскево! Възхваляваме Господа, Който те прослави; благодарствени и похвални песни ти принасяме, почитайки светата ти памет. Като имаш голямо дръзновение пред Господа, от всякакви беди ни освободи, които с умиление и радост ти зовем така:

Радвай се, преподобна майко Параскево, многомилостива молитвенице за нашите души!

Сега трябва да забогатеем, трябва да останем с приятелите...

„Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие“

(Лука 8:10)

  

С прочетената днес притча за сеяча Господ Иисус Христос започва Своето благовестие за Царството Божие.

Тази притча е една от основополагащите в Евангелието и затова Спасителят я тълкува за слушателите и последователите Си. Тя е своеобразно пророчество за възприемането на евангелското благовестие от човечеството. В нея Христос по особен начин разкрива тайната на зараждането на Царството Божие, на небесния живот в човешката душа.

Трябва да разберем едно много важно нещо: тази притча не определя хората въобще, разделяйки ги на категории. Тази притча ни говори за тези състояния, които се случват в нас. Всеки от нас се променя ден след ден. Понякога човек е чувствителен и може да възприеме всяка дума в дълбочината на душата си, а там това слово, като семе в полето, се поставя в самата дълбочина и започва да оживява, да расте и в свое време да дава богат плод.

За Вярата и делата - Св. Йоан Златоуст

Предлагаме Ви, да видите кратка беседа на Св. Йоан Златоуст за това колко са важни делата породени от вярата ни в Бога. Защото както казва апостолът: "Вярата без дела е мъртва".

1000 години от смъртта на цар Самуил

На 6 октомври се навършват 1000 години от смъртта на цар Самуил. Той е роден през 10 в. и умира на 6 октомври 1014 г., през време на управлението му войските на Византия са многократно отблъснати от България.

Бог да го прости. Вечна и блажена да бъде паметта му.

С разкаянието ние даваме сами на себе си шанс да се поправим

2 Неделя подир Въздвижение

„Обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо.”

(Лук.6:35)

Светият Апостол Лука продължава така: „И ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.” (Лук.6:35).

Едно изречение, в което е събрано толкова много. А това са – от друга страна – толкова малко думи. Тези няколко думи са като огледало за нас, в което да се огледаме, в което огледало да видим собствения си образ – на това какви сме, и дали сме тези, които си мислим, че сме. Или само така ни се иска.

Патриарх Неофит: Всички да се молим за загиналите в с. Горни Лом

В съболезнователно писмо до православните християни в България, Негово Светейшество Българският патриарх Неофит призовава всички "в този тежък момент свещенослужителите на Българската православна църква и православните християни с непоколебима вяра в премъдрия Божий промисъл, милост и любов да отправят молитви за загиналите и да проявят на дело любовта към ближния, като окажат нужната поддръжка и помощ на засегнатите от трагедията."

Днес в 12:00 ч. - ден на национален траур с благословението на патриарх Неофит бе извършена заупокойна служба за загиналите 15 души в трагичния инцидент в  Горни Лом.

Бог да прости жертвите!

Стойността на земните поклони

Едно младо момиче често отиваше при стареца (стареца Порфирий), за да се съветва с него спрямо различни младежки проблеми. По това, което ни разказа разбрахме, че тя много обичала гимнастиката, която й помагала да се разтовари след дългите часове училище. Старецът Порфирий – който беше способен да съветва даже учените и то в сферите, в които се бяха специализирали й казал, че нямало по-добро упражнение от земните поклони: прекръстваме се, падаме на колене и след като докоснем земята с челото си се изправяме. Tрябва, според неговите думи да повтаряме това отново и отново, докато в едновременно душата вътрешно стене и търси Господа с думите: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния! “

"Стига вече сме били нещастни в своите похоти!"

"Какво искам от живота ли? Просто искам да бъда щастлив." - това е една от централните реплики на нашето време. Всички сме я чували, а навярно и сме я произнасяли. И все пак, при цялото желание, колко хора са наистина щастливи? Не много... Нали? Дори в първия момент не можеш да се сетиш за такива… 

Замислих се какво точно влагаме в думата "щастие". Може би проблемът е в това, че предполагаме за нея неща, които далеч не са щастливи. А понякога са дори абсурдни. Нали знаете, че някои например намират щастие в дрехите. В определени среди те дори се смятат за критерий за успялост. Има дрехи, които могат да си ги позволят само "много важни хора" (VIP), а не простосмъртните. Има и един детайл - самото пазаруване на скъпи дрехи е възприемано като щастие, а посещаването на молове и скъпи бутици като жизнена необходимост. Какво е човек, който не ходи по молове, ако не за дрехи, то поне за кафенце... Едно нищо е... Но най-често дрехите не са крайната цел. Те са само средството за постигане на голямото щастие. Те са антре към удоволствията на очите, към удоволствията на плътта. Какви ли жертви не дават хората в неравната война с времето, което постепенно похабява тялото и бавно, но сигурно го води към тление…