ЗА ЦЪРКОВНИТЕ БОГОСЛУЖБИ

Църквата (храмът) е земно небе. Богослужението, което се извършва в нея, е Ангелско служение.

Вярващите не бива да пропускат да посещават църковните служби, освен при телесна немощ и неразположение. В Божия храм се извършва обща молитва, на която присъства сам Господ: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях (Мат. 18:20). Разбира се, че можеш да се молиш и в уединение (Мат. 6:6), но още по-силна и въодушевена е общата молитва в светия храм. Мнозина от вярващите са изживели големия възторг на душите, когато при богослужение някои песнопения се изпълняват от всички богомолци, както това се практикува в някои храмове и у нас и в другите православни страни. А присъствието на коя да е света служба, при която църковните песнопения се изпълняват от добър църковен хор, е истински празник за душата на вярващия. Тук е значението и силата на общата молитва в храма.

Молитвата на едного, в сравнение с общата църковна молитва, е слаб глас пред множество шумящи води, тиха повяване на вятъра пред гласа на гръмотевици, едва забележимо пламъче пред голям пламтящ огън.

ИЗТОЧНИТЕ ПОТРИАРШИИ

До превръщането на християнството в официална религия на Римската държава - процес, започнал при император Константин (324-337) и завършил при император Теодосий I Велики (379-395), Църквата няма своя всеобща административна структура. Първият вселенски събор в Никея през 325 г. само потвърждава властта на провинциалните епископски събори, предстоятелствани от съответните митрополити и снабдени с пълномощно да ръкополагат нови епископи (правила 4 и 5). Все пак се признава, че някои епископски катедри се радват на традиционен презтиж, надвишаващ провинциалните им граници. Трите епархии, които са споменати изрично, са тези на Александрия, на Антиохия и на Рим (правило 6). На Изток Александрия и Антиохия играят важна роля едновременно и църковните дела и богословските спорове на IV век. По това време те са безспорните интелектуални и културни центрове на източното християнство, а към V век техните предстоятели обикновено използват титлата патриарх. 

Младите трябва да минат през изпитите за целомъдрие

Старец Паисий Светогорец

Днес дойдоха две-три студентки и ми казаха: “Отче, молете се да вземем изпитите”. А аз им казах: “Ще се моля да вземете изпитите по целомъдрие. Това е най-важното, всичко останало се нарежда”. Нали добре им казах? Да, велико нещо е да можеш да видиш по лицата на днешните младежи изписани скромност и чистота! Наистина велико нещо!

Идват някои травмирани момичета, горките. Водят безпорядъчен живот с разни младежи, не разбират, че намеренията им не са чисти и биват осакатени. Питат ме: “Какво да правя, отче?” Казвам им: “Кръчмарят е приятел на пияницата, но няма да му даде дъщеря си за жена. Прекъснете тези връзки. Ако наистина ви обичат, ще оценят това. Ако ви оставят, означава, че не ви обичат и ще спечелите време”. 

Лукавият се възползва от младежката възраст, която освен всичко друго бунтува и плътта, и се опитва да погуби децата в този труден период, в който и разумът им все още не е зрял. Неопитни са и нямат никакъв духовен запас. Затова младежът в тази кризисна възраст трябва винаги да чувства като необходимост да се съветва с по-възрастните, за да не се подхлъзне по сладкото надолнище на светските наслади, което впоследствие изпълва душата с тревога и смут, и я отдалечава навеки от Бога.

СИМВОЛ НА ВЯРАТА - ПОРЕДИЦА БЕСЕДИ

Беседите върху Никео-Цариградския символ на вярата са на отец Александър Шмеман

ВЯРВАМ...

Ще се спрем на думата, с която започва Символът на вярата. Тази дума е вярвам. Тя определя цялата тоналност на Символа на вярата, неговата духовна изключителност и единственост. Ето защо, макар тази дума да изглежда позната и разбираема, върху нея трябва да се замислим, всеки трябва отново и постоянно да я открива за себе си.

И така, какво казвам аз или по-добре е да се каже - за какво говоря аз, когато произнасям думата "вярвам"? Струва ми се, че е достатъчно да бъде зададен този въпрос, за да се усети преди всичко най-дълбокото отличие на самата дума "вярвам" от всички останали думи, с които изразявам съдържанието на своето вътрешно "аз".

В наши дни дяволът вършее

Старец Паисий Светогорец

Днес в света има много бесовщина. Дяволът вършее, защото днешните хора са му дали много права над себе си и съответно търпят страшни демонски въздействия. Един човек много вярно казваше: “В древност дяволът се занимаваше с хората. Сега не се занимава! Поставил ги е на пътя си и им казва: “На добър час!”, и хората вървят!” Виждате ли, за да влязат в свинете, демоните от Гадаринската страна поискали позволение от Христа, защото свинете не били дали право на дявола и той нямал право да влезе в тях. Христос позволил на демоните, за да бъдат наказани израилтяните, понеже било забранено да ядат свинско месо (вж. Лук. 8:26-33).

ЗА СВЕТЛИНАТА, ОГЪНЯ И СВЕТИЛАТА - СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ЗВАЗДИТЕ - I ЧАСТ

           Св. Йоан Дамаскин

Огънят е един от четирите елемента; той е лек, стреми се нагоре повече от другите елементи, притежава едновременно и сила да гори, и сила да осветява. Огънят бил създаден от Твореца в първия ден, защото божественото Писание казва: Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина (Бит.1:3). Огънят, според някои, не е нищо друго, освен светлина; други пък твърдят, че световният огън, наречен от тях етер - се намира над въздуха. И така, в начало, тоест в първия ден, Бог създал светлината - премяна и украса на цялото видимо творение. Защото, махни светлината - и всичко ще потъне в непрогледен мрак и няма да може да покаже собственото си великолепие. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ (Бит. 1:5). Тъмнината пък не е някаква същност, а е случайност, тъй като тя е лишаване от светлина; защото въздухът не съдържа в същността си светлина. И така, Бог нарекъл тъмнината самата липса на светлина във въздуха; и тъмнината не е същност на въздуха, а е липса на светлина, което е по-скоро случайност, отколкото същност. И не нощта била назована първа, а денят, така че денят е първи, а нощта - втора. Така, нощта следва след деня; и от началото на един ден до началото на следващия ден е едно денонощие; защото в Писанието е казано: биде вечер, биде утро - ден един (Бит. 1:5).

СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ

"Агнета словестни, чрез мъчения достигнахте Агнеца и Пастиря Христос, и запазихте вярата. Затова днес с радостни души честваме вашата памет, досточудни, и Христа величаем." 

(Тропар  глас 1)

Братя и сестри,

На днешния ден, седемнайсти от първия месец септември (според Църквата), св. Църква е отредила да честваме паметта на светите мъченици Варя, Надежда и Любов, които с кръвта си достигнаха небесните селения, честваме също и тяхната света майка, която е безкръвна мъченица, защото няма по-страшно нещо за една майка от това да гледа как убиват чедата й. 

Светите Божии мъченици живели през втората половина на първи век в Рим. Тяхната майка на име София била много благочестива и ревностна. С благоговение носела своето име - София т.е. "Премъдрост". Живяла безупречен и праведен живот в пост, молитва, телесна и душевна чистота. Тази благочестива жена имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря на мъдрата София се казвала Вяра, втората носела името Надежда, а третата и най-малка се казвала Любов. Скоро след раждането на децата си София изгубила съпруга си и станала вдовица. Под мъдрото ръководство на майка си дъщерите изучавали усилено св. Писание както Стария така и Новия завет. 

НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ

"Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси." (Марк. 8:34-35)

Братя и сестри, 

Днешната неделя се нарича Неделя подир Въздвижение на честния и Животворящ Кръст Господен. В днешното евангелско четиво Господ Иисус Христос казва на своите ученици: "Който иска да върви след Мене и да Ме последва, нека живее като Мен и да ми подражава. Нека да се отрече от себе си, от своите страсти и пороци, да престане да бъде себе си и да стане Христов.  Да вземе кръста си, да вземе живота си в ръка и да Ме последва, нека да промени живота си, да подражава на Мен. Защото, казвам ви, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който заради Мене погуби душата си ще я спаси". Живеем в дни, които са изпълнени с много стрес и много омраза, живеем също в свят, който се гради не на християнските ценности, а на страстни човешки прищявки.

Днес повече от всякога трябва да подражаваме на Христа Бога, на Неговия живот, защото Той се въплъти и стана човек, за да ни изкупи от греха, въплъти се също, за да ни покаже какъв трябва да бъде живота ни. Как да живеем? Какво да правим? Към Кого да прибегнем? Отговори на всички тези въпроси дава Господ Иисус. Как да живеем и какво да правим за да се спасим?

ВИЗАНТИЯ - ЦЪРКВА И ДЪРЖАВА

Оценяването на Източната Римска империя обезпечава активната роля на императора в делата на Църквата. Това не означава, разбира се, че църковно-държавните отношения във Византия могат да бъдат изразени с каквато и да е опростена формула или идея от типа на известния цезаропапизъм. От една страна, вън от съмнение е, че Християнската империя наследява от времето на езичеството административната и финансова рутина при администриране на религиозните дела и тази св. Константин прилага към Църквата на християните почти автоматично и без протести. От друга страна обаче, християнската вяра е несъвместима с елинистическата и римската идея за свещения император, защото единственият цар и господар е Иисус Христос. Така, като следват образеца, установен още от Евсевий Кесарийски - епископът, който произнася погребална реч в памет на покойния Константинопол през лятото на 337 г., - византийците мислят за своя император по-скоро като а представител или пратеник на Христос, който е равен на апостолите и е натоварен с особена отговорност за разпространението на християнството сред езичниците и за външните дела на Църквата от типа на администрация и финанси. 

ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

"Кръстът хранител на цялата вселена, кръстът красота църковна... кръстът на верните утверждение, кръстът за ангелите слава, а за демоните язва".

                                (Седмичен ексапостиларии)

Братя и сестри, 

Днес  повече от всякога e тържествен ден. Днес е ден на празненство, ден на радост, ден на утеха. Днес празнуваме въздвижението на честния и животворящ кръст, кръст, на който бе разпнат Самия Бог, кръст, чрез който ни бе донесена победата, защото Бог страдайки на кръста победи греха, изкупи ни от първородния грях. Простини се греха, прости се греха и на нашите прародители, които съгрешиха спрямо Бога. 

Да се радваме, да се радва всеки човешки род, да тържествува цялата Вселена, защото е денят на кръста, денят, в който си спомняме за великата жертва. Бог стана човек и се разпъна за нас. От любов към нас Той се въплъти и пострада.

Дойдете, христоименни люде, да отдадем подобаващата хвала на Христа Разпнатия. Царят на Славата простря ръцете Си и ни въведе в първото блаженство, от което бяхме отпаднали. Ангелските ликове постоянно като Божии служители, стоят около Кръста, прославят доброволното страдание на Жизноподателя Христа. Ангелските ликове пеят постоянно възхвалната песен на проболия ръцете и нозете Си за нас.  Нека, избавени вече от смърт чрез Неговите страдания, да подражаваме на небесните сили, и радостно да тържествуваме.

СИМВОЛ НА ВЯРАТА - ПОРЕДИЦА БЕСЕДИ

Беседите върху Никео-Цариградския Символ на вярата са на Прот. Александър Шмеман.

Открай време в живота на Християнската църква особено място заема и продължава да заема текстът, известен като Символ на вярата - сравнително кратко изповедание на онова, в което Църквата вярва. В първоначалното си значение думата "символ" може да бъде преведена така: онова, което "крепи заедно, съединява, държи". И така, Символът на вярата именно съ-държа всички онези истини, които - так поне вярва Църквата - са необходими за човека, за пълнотата на неговия живот и спасението му от греха и от духовната гибел.

ОТКРИВАТ НЕДЕЛНО УЧИЛИЩЕ ВЪВ ВИДИН

снивка:  http://vidinskamitropoliya.com

Неделно училище ще бъде открито във Видин. Това съобщи Видинска Св. Митрополия. Записванията за часовете по Вероучение са от 14 септември в канцеларията на катедралния храм във Видин - "Св. Вмчк Димитър Солунски". Учебната година ще бъде открита на 30 септември в катедралния храм. От Видинска Митрополия уточняват, че няма ограничение във възрастта. 

ЗА ВЯРАТА В БОГОСИНОВСТВОТО НА ЧОВЕКА И ЗА СМИРЕНИЕТО

снимка:  http://www.monitor.bg

Архимандрит Софроний Сахаров

                             I част

Днес искам да разговарям с вас по един твърде сериозен въпрос: как трябва да живеем. Моля ви да бъдете много внимателни.

Миналия път, когато засегнахме въпроса за персоната, говорихме за това, че изхождаме от библейското Откровение, а не от постиженията на ума, който върви към Бога "отдолу". Нашият опит не е достатъчен, за да твърдим, че сме чада Божии. Това може да стане само чрез Откровението, в което Бог казва за Себе Си, че Той е Отец на всички нас и е дал молитвата "Отче наш". Днес искам да продължа разговора с вас за необходимостта да имаме вярно, правилно догматическо разбиране, за да извършим пътя достойно за призванието си и наистина непорочно.

Този път минава през неизследими бездни. Всъщност, когато ни се даде да видим "бездната" на Бога,за какви пътища може да става дума? В тази сфера няма нито "напред", нито "назад", нито "надясно",нито "наляво", нито "нагоре", нито "надолу", т.е. няма никакви отношения.

ВИЗАНТИЙСКАТА ЦЪРКВА

Преместването на столицата на Римската империя в Константинопол през 324 г. и имперската закрила, гарантирана на Църквата от св. Константин Велики ( + 327) и неговите наследници, създават напълно нова ситуация за християнския свят. На Запад влиянието на империята е до голяма степен намалено вследствие от варварските нашествия, но на Изток то става непоклатимо. Константипнопол, Новият Рим, наричан още Византион - по името на древното градче на Босфора, избрано от Св. Константин да  замести стария Рим, - оцелява като имперска столица чак до 1453 г. За повече от едно хилядолетие това е всепризнатият център на православното християнство за по-голямата част от Източна Европа и Близкия Изток. Днес с термина Византия означават едновременно град Константинопол и Източната Римска империя, разграничавайки ги така от Стария Рим и езическата империя. Ролята на Константинополската църква в християнизирането на Изтока е сходна почти във всичко с достиженията на Римската църква в латинския Запад. Всъщност в средните векове името Византия се употребява рядко. Византийците говорят гръцки език и наричат сами себе си ромеи. За латинския Запад империята също е Романия, а за мюсюлманите - Рум...

СЛЕДВА...

из "Византийската църква - между небето и земята" - Прот. Йоан Майендорф. 2007 г.

ЗА КРЪСТА - СВ. ЙОАН ДАМАСКИН - 2-ра ЧАСТ

Кръстът ни е даден като знак на челото, както обрязването бе дадено на Израиля; защото чрез него ние, верните, се отличаваме и разпознаваме от неверните. Той е щит и оръжие, и паметник на победата над дявола. Той е печат, за да не ни докосне Ангел погубител (Изх. 12:23), както казва Писанието. Той е ставане на лежащите, утвърждение за стоящите, опора за немощните, жезъл за пасомите, ръководство за обръщащите се, довеждане до съвършенство за преуспяващите, спасение на душата и тялото, отблъскване на всякакви злини, причина за всякакви блага, унищожаване на греха, растение на възкресението, дърво на вечния живот.

И така, трябва да се покланяме на това най-достойно за почит и наистина скъпоценно дърво, на което Христос се принесе в жертва за нас, осветено от допира до светото тяло и кръв; точно по същия начин трябва да се покланяме и на гвоздеите, копието, одеждите и светите Му жилища: яслите, пещерата, Голгота, спасителния животворящ гроб, Сион - крепостта на Църквите, както казва Богоотецът Давид: Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му (Пс. 131:7). А това, че тук Давид има предвид кръста, се вижда от следващия стих: Възкресни, Господи, в Твоя покой (ст. 8 - слав.). Защото след кръста следва възкресение. И ако домът, леглото, дрехите на любимите ни хора са силно желани за нас, то колко по-силно трябва да желаем това, което принадлежи на Бога и Спасителя и посредством, което сме спасени?

КРЪСТОВДЕН В СОФИЙСКАТА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ

На 14 септември 2012 година от 9:00 часа

в храма при Софийска духовна семинаря "св. Йоан Рилски"

ще бъде отслужена св. Божествена Литургия и 

ще бъде открита новата учебна година.

Празничното богослужение ще оглави 

Негово Преосвещенство Стобийски епископ † Н А У М 

главен секретар на Св. Синод на Българската Православна Църква 

- Българска Патриаршия, в съслужение с ефимериите на семинарията 

и столичното духовенство. Приканват се православните християни да вземат молитвeно участие в духовното тържество. Нека заедно отпразнуваме Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен.

ЗА КРЪСТА - СВ. ЙОАН ДАМАСКИН - 1-ва ЧАСТ

снимка:  http://www.plovdivskamitropolia.bg/

Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия (1 Кор. 1:18). Духовнията изследва всичко, а душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух (1Кор. 2:15,14).

Защото то е безумие за онези, които не приемат с вяра и не размишляват с вяра за благостта и всемогъществото на Бога, а изследват божествените дела с помощта на човешки и естествени разсъждения. А всичко, което се отнася за Бога, е над природата, разума и разбирането. Защото, ако някой почне да разсъждава как и защо Бог е създал всичко от нищо и поиска да проумее това с помощта на естествени разсъждения, не ще го проумее. Такова знание е душевно и бесовско. А ако някой, ръководейки се от вярата, почне да размишлява за Божията благост, всемогъщество, истина, мъдрост и праведност, ще намери всичко гладко и равно и пътя - прав.

НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН

     "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, 

та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. 

Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, 

а за да бъде светът спасен чрез Него."

(Йоан 3:16-17).

     Братя и сестри,

    Вчера тържествено отбелязахме Рождеството на Пресвета Богородица. Днес честваме Неделя преди въздвижение на честния кръст. Само след броени дни ще отбележим  и Кръстовден. Вижте как премъдро Бог е наредил църковния календар. Само преди ден чествахме тази, от която въплатилото се Слово дойде, за да спаси човека. И само няколко дни след този презник е отредено да празнуваме Кръста Господен. Да празнуваме светата жертва или по точно празнуваме светото дърво, чрез което Христос Господ спаси човека. Спаси го с разпъването Си на кръста, та така той да стане от обикновено дърво, в дърво животворящо, дърво свято, дърво напоено с честната кръв на Господа Иисуса Христа. 

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

"Радвай се, всенепорочна палато на Царя на всички! Радвай се, вместилище на Бог-Слово, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, и на Тебе ­ Дъщеря на Отца, Майка на Сина, Невеста на Светия Дух ­ ние смъртните възнасяме слава и чест, во веки!"

Братя и сестри,

Днес е ден празничен, днес е ден на веселие. Нека празнува всяко Божие създание, да се весели вселената, защото се роди Майката на всинца ни. Дойдете всички, които обичате Божията Майка и се полюбувайте, повеселете се, порадвайте се с цялата Църква.

Дойдете и вие, които не вярвате, че светата отроковица е родила по свръхестествен начин. Дойдете всички човешки колена, дойдете... празнувайте.

Елате всички празниколюбци, елате и вижте с каква благодат ни сподоби Господ. Днес е денят, в който се роди тази, от която ще дойде спасението на света. Роди се девата Богородица Мария. Елате, вижте... да застанем с мир и да празнуваме. Да възхвалим Владичицата Богородица.

За Светите Ангели - 2-ра ЧАСТ

         ...Освещението им е отвън - от Духа, а не от собственото им естество; пророкуват със съдействието на Божията благодат; не се нуждаят от брак, понеже не са смъртни.

Тъй като са умове, те се намират на постижими само с ум места, бидейки описуеми не по телесен начин - защото по природа не приемат вид, както телата, не са триизмерни, а присъстват духовно и действат там, където им е заповядано, и не могат да бъдат едновременно и тук, и там, и да действат.

Не знаем дали са еднакви или се различават помежду си по същност. Само сътворилият ги Бог, Който знае всичко, знае и това. Те се различават помежду си по светлина и положение; като или заемат положение в съответствие със светлината, или в съответствие с положението си участват в светлината, и се просвещават един друг в зависимост от превъзходството на чина или на естеството. Но е ясно, че висшите ангели предават и светлина, и знание на нисшите.

ЗА СВЕТИТЕ АНГЕЛИ - 1-ва ЧАСТ

Св. Йоан Дамаскин

Сам Той е Създателят и Творецът на ангелите, Който ги доведе до битие от нищото и ги създаде по Свой образ, безтелесни по природа, подобни на някакъв вятър и на невеществен огън, както казва божественият Давид: Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък (Пс. 103:4 - според превода на 70-те), описвайки тяхната лекота пламенност, огненост и проницателност, и бързината с която желаят Бога и Му служат, и стремежа им към горното, и свободата от всякаква веществена представа. И така, ангелът е същност, надарена с ум, постоянно движеща се, свободна, безтелесна, служеща на Бога, получила ро благодат безсмъртие за естеството си; само Творецът познава вида и характера на тази същност. А безтелесна и невеществена тя се нарича в сравнение с нас. Защото в сравнение с единствено несравнимия Бог всичко се оказва и грубо, и веществено, защото единствено Божественото е невеществено и безтелесно в строгия смисъл на думата.

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК - 6-ти Септември

ЗА ПОКЛАНЯНЕТО НИ НА ИЗТОК

Св. Йоан Дамаскин

Покланяме се на изток не просто и не случайно. Но тъй като се състоим от видима и невидима, тоесто от духовна и осезаема природа, принасяме на Твореца и двойно поклонение, както пеем и с ум, и с телесни уста, кръщаваме се с вода и Дух и се съединяваме двойно с Господа, като участваме в тайнствата и в благодатта на Духа.

13 Неделя след Петдесетница

В името на Отца и Сина и Св. Дух,

Братя и сестри,

В днешния евангелски откъс Господ ни разказа притчата за Божието лозе. 

Така, преди да пристъпим по нататък нека да изясним какво означава "лозето". Под "лозе" могат да се разбират много неща - Църквата, юдеите или светът.

Лозето, като образ да дома Израилев, на избрания еврейски народ е послужило и на Господа Иисуса Христа в днешната му притча за лозарите - убийци. Лозето също изобразява и Царството Божие, грижите на Бога за човека и за неговото спасение. Нека само да обърнем поглед към евангелията и ще видим какво казва Господ. Той казва: "Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е Лозарят. Аз съм лозата, а вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод".