Езикът е причина за всички големи беди

Самопринуждавайте се към мълчание което е майка на всички божествени добродетели. Оставайте в безмълвие, за да казвате Иисусовата молитва, защото, когато някой говори, едва ли ще може да избегне празнословието, а от него се поражда всяка лоша дума, която натоварва душата с бремето на тежка отговорност.

Докато работите, избягвайте празните разговори, говорете обмислено и само ако е необходимо. Ръцете трябва да работят за нуждите на тялото, а умът да произнася пресладкото Христово име, защото това е необходим за душата, за която нито за миг не трябва да забравяте.

 Не се отчайвай, мое дете, ако не успееш, а продължавай да се бориш усърдно. Бори се в мълчание, в молитва и покаяние, и така ще откриеш образа на вечния живот. Самопринуждавай се да държиш устата си затворена и в скръб, и в радост. Знае се от опит, че така се съхранява богатството и на двете състояния, а чрез говоренето духовните богатства се разпиляват.

Не „захапвай“ проблема

Нали все ти казвам: помоли се! Представи си себе си обкръжен от Божията благодат. Погледни се в светла, а не в траурна одежда. Представи си, че в ръката си държиш букет цветя! Че Господ Се докосва до тебе и отнася скръбта ти. И когато го направиш, ще станеш съвсем друг човек. Ще се измениш, ще се въздигнеш на ново ниво. И твоите отношения с Бога, със себе си, с другите хора ще станат съвсем различни. Твоята болка ще те направи прекрасен.

Но за да се случи всичко това, трябва да излезеш от депресията. Разбираш ли? Ето затова ти казвам – помоли се, прочети нещо душеполезно... И внимателно следи мислите си. Защото всичко започва с мислите! Измени тяхната посока.

Кой е твоят баща?

Веднъж старецът Даниил отишъл в Теренут, за да продаде някои от изработените от него предмети. Един млад човек го срещнал и го помолил: "Заради Бога, отбий се, добри старче, в моя дом и се помоли за жена ми, защото тя е неплодна". Старецът изпълнил молбата на младия човек, отишъл в дома му и се помолил за жена му. По волята Божия жена му след това заченала. Някои обаче, нямащи страх от Бога, започнали да клеветят стареца, като казвали, че младият човек бил безплодният, а не жената. Дочул тези думи и старецът. И той пратил да кажат на мъжа: "Извести ми да зная, когато роди жена ти!" След раждането мъжът известил на стареца: "По Божия милост и по твоите молитви, отче, моята жена роди." Тогава старецът Даниил, като дошъл в дома му, казал: "Устрой пиршество и повикай на него твоите роднини и приятели!" По време на пира старецът, като взел на ръце младенеца, пред всички го попитал: "Кой е твоят баща?" "Ето този" - отговорил младенецът, като показал младия мъж с пръстчето си. А бебенцето било едва на 22 дни. И всички прославили Бога, Който пази истината за тия, които от все сърце Го търсят."

Скръбна вест

Тази сутрин в тежка катастрофа около 07:15 часа е загинал семинаристът и богослов Григор Ангелов, родом от с. Първомай гр. Петрич, Неврокопска епархия. 

Григор е роден на 17 ноември 1991 г. Първоначалното си образование завършва в СОУ "Св. Паисий Хилендарски" в с. Първомай. В Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" постъпва през есента на 2006 г. и я завършва през лятото на 2011 г. Всички негови съученици ще го запомнят като веселяк, чудесен приятел и добър човек. Помагаше, когато можеше и човек наистина можеше да разчита на него. 

Вярваше непоколебимо в Христа Бога и само на Него се уповаваше. Една от мечтите му беше да стане духовник в Неврокопска епархия. Вестта за смъртта му покруси всички, които са го познавали. 

Надяваме се на Бога, Който познава своите Си и не Ги оставя. Бог да го прости и помилва. Вечна и блажена да бъде паметта му.
Погребението ще бъде извършено утре, 23 септември от 16:00 часа, в гробищния парк на с. Първомай. 

Изказваме най-дълбоки съболезнования на неговото семейство, като се молим Господ Иисус Христос да им даде сили да понесат загубата по непрежалимия син и приятел .

Непознатият митрополит - 90 години от смъртта на Велеския митрополит Мелетий

Обичал своята родина, скромен и щедър човек. Малко хора са го познавали и то, може би най-приближените му. Що се отнася до големите народни маси, то за тях митрополит Мелетий е бил напълно неизвестен. Скромен по душа и до нейде смирен по сърце, митрополит Мелетий не обичал да парадира със своите добродетели и не обичал да вдига излишен шум около себе си. Син е на поробена Македония, пламенен родолюбец и предан служител на народностните идеали. Такъв е бил Велеският митрополит Мелетий. Но за него би било хубаво да се разровим и в личния му живот, така ще видим какъв всъщност архиерей е бил, този забравен от Църква и народ църковен служител, смирен монах и ревностен архиерей.

Изцелението на послушницата

Сред безбройните чудеса, извършени по благодатта и милостта на Божията Майка „Малеви“, едно от най-необикновените било изцелението на послушница Вероника. Това чудо станало в манастира на свети Йоан Богослов в селището Папагу.

Вероника била болна от рак. Неведнъж била хоспитализирана в градската болница във Вула. Но последния път тя се върнала в манастира с парализирани ръце и крака, за да умре тук спокойно.

Монахините решили да я пострижат във велика схима в сряда – 8 март 1970 г., за да отиде при Господа като монахиня. Но лекарят не бил убеден, че Вероника ще доживее до деня на своето пострижение, и затова решили да извършат пострижението без отлагане, още първата неделя, 5 март, на вечернята.

Новият главен секретар на Св. Синод - Архимандрит Герасим

На празника на Св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София в храм „Св. София” бе отслужена св. Божествена Литургия, предстоявана от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, като заедно с него в съслужение бяха над 23-ма свещеници от Софийска епархия. Сред тях бяха архимандрит Теоктист, служещ в българското подворие в Москва, йеромонах Пахомий, игумен на Дивотинския манастир „Св. Троица”, иконом Ангел Ангелов, председател на храм „Св. София” и протосингел на Софийска митрополия и др.

На Богослужението молитвено присъстваха почти всички митрополити от Св. Синод начело с Негово Светейшество Патриарх Неофит. Отсъстваха техни Високопреосвещенства Старозагорският митрополит Галактион, Пловдивският митрополит Николай, На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, Доростолският митрополит Амвросий и Плевенският митрополит Игнатий.

Майка на мъченици, майка на светици

…чрез мъчения достигнахте Христос...

“Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога... Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов”.

Така една майка, преди много време увещава своите деца да приемат мъченическа смърт в името на своя Бог. Една истинска майка, една мъченица, светица. Думите на св. София са думи трудни, думи тежки, непосилни, тъжни и едновременно с това радостни. Майката тази, която е родила децата си ги увещава, насърчава  ги да не се безпокоят, да не се притесняват, да не се страхуват, а да изповядват славното и велико име: “християнин”.

Тя, св. София не се е притеснявала, напротив. Молила ги само да помнят думите й, да помнят как ги е учила на словото на Живота, как ги е учила да се кръстят, да четат и да се молят. И знаете ли какво моли тя своите деца? Моли ги следното: “Деца, казва тя, утешете майка си с мъжествено изповядване на спасителната вяра, на Христа, Сина Божи. За мене деца, наистина ще бъде голяма радост, радост благодатна и силна, ако деца мои се удостоя да се наричам майка на мъченици, майка на светици ще се радвам мили мои, ако устоите заради Бога до кръв и не се изплашите дори от смъртта...”

Започна учебната година в Пловдивската Духовна Семинария "Св. Св. Кирил и Методий"

С молебен започна новата учебна година във втората духовна семинария у нас - Пловдивската. Молебена възглави Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, а в съслужение с него бяха Знеполски епископ Арсений, ефимериите на семинарията и духовници от Пловдив.

Тази година приетите ученици в първи курс са 14 на брой. В края на молебена митрополит Николай се обърна към тях, като ги посъветва с труд и дръзновение да постоянстват в учението, което им предстои. В края на словото си митрополит Николай им предаде и благословението на Негово Светейшество Неофит Патриарх Български и на Св. Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия,  под чиято опека е духовното училище.

Митрополит Серафим: Умът и сърцето трябва да вървят заедно, за да дадат плод.

Единственият начин да създадем по-добър свят и личен напредък е пътят на възпитанието и образованието. Образованието е процес на обучение, успореден с хода на развитието на човека. В това благословено дело всеки придобива самосъзнание и опознава света около себе си. Образованието е неуморна борба за изграждане на завършена личност. В тази борба учителите дават знания от ума и сърцето си. Умът и сърцето трябва да вървят заедно, за да дадат плод.

Скъпи ученици, използвайте своята критична мисъл. 

Не подражавайте и не преписвайте механично.Свети Василий Велики съветва:

"Общувайте с учени..., но не предавайте кормилото на вашата мисъл... Приемайте от тях това, което е полезно...”. Успоредно със стремежа за придобиване на знания придобивайте и добродетели. Уважавайте учителите си, зачитайте техния труд, бъдете искрени с вашите съученици, озарявайте с усмивки семействата си, бъдете умерени в материалните си изисквания. Времето, в което живеем е трудно и вашите родители не винаги ще могат да откликнат на тях. Придобивайте духовни ценности, без които не се създават личности. Молим се Бог да ви просвещава да напредвате в усвояване на уроците, но и да изграждате в себе си готовността да се трудите за създаване на един по-справедлив, по-мирен, по-свободен и, изпълнен с добродетелни човеци, свят. Не забравяйте, че проблемите в света се появяват не поради липса на знания, но поради липса на добродетели. Народът ни се нуждае от мъдри и добродетелни човеци, иначе няма да има надежда. 

Започна учебната година в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски"

На Кръстовден по традиция с тържествена Златоустова св. Литургия и водосвет бе открита новата учебна година в една от двете духовни семинарии в страната - Софийската. Св. Литургия оглави Негово Високопреосвещенство митрополитът на Западна и Средна Европа Антоний, в съслужение с него бяха Негово Преосвещенство Главинитски епископ Йоан, който по решение на Св. Синод към момента пребивава в Семинарията,  и ефимериите свещеник Божидар Маринов и свещеник Константин Цанков. В своето слово митрополит Антоний наблегна на служението и проповедта. Той се обърна към преподавателите на учениците, като ги настави вярно да преподават словото на Живия Бог, а на учениците им пожела с послушание и ентусиазъм да посрещат новите науки и знания. На св. Литургия освен преподавателската колегия начело с и.д. Ректора Димитър Костадинов бяха дошли и представители на Богословския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тази учебна година в Софийската Духовна Семинария ще бъде 111-та поред. Семинарията е основана през далечната 1903 г. През 50-те години на миналия век се премества на гара Черепиш, но след падането на социализма се завръща на старото си място. 

Тази година в Семинарията бяха приети 24 ученици в 8-ми клас и над 20 курсисти в параления курс. 

Да приемеш от ръката на Бога всяка лековита горчилка

 

    "Който иска да върви след Мене,

нека се отрече от себе си,

да вземе кръста си и Ме последва."

(Марк.8:34)

Христос сам ни казва с тези думи, че има две важни предпоставки, за да може човек да се нарече християнин и да Го следва. Първо, да се отрече от себе си, т.е. да се освободи от егоизма си, за да се довери на Божията истина. И другата предпоставка e да вземе своя кръст.

Какво е кръстът? Това е Любовта, която се разпъва за нас.

Това е отворената прегръдка на родителя към детето, на Създателя към създанието. Кръстът всъщност представлява безкрайната Божия любов и нежност на Богочовека Христос към Неговото човечество.

Църквата и децата

Много от децата обичат да ходят на църква, у тях има инстинктивно влечение и интерес към богослужението. И точно върху това би трябвало да се изгради религиозното възпитание на децата.

Родителите често се притесняват и се боят, че детето може да се измори по време на богослужението, че богослуженията в нашата църква са прекалено дълги за него, но не изразяват ли те подсъзнателно своите собствени страхове и съмнения?

Децата се проникват, далеч по-лесно от възрастните, с цялата мистика и тайнственост на богослужението и на литургическата символика, те усещат и оценяват тази страна на нашите богослужения. Чувството за святост и благоговение пред Господа Бога, стоящ встрани от всекидневния живот и откриващ се тайнствено в богослужението, чувството за „страх Божий”, залегнало в основата на всяка религия, е доста по-близко и понятно на децата, отколкото на възрастните.

Ден тържествен - празник всенароден

Преди 90 години на този ден бива осветен Храм Паметникът "Св. Александър Невски". Публикуваме тържественото слово произнесено от Наместник-Председателя на Св. Синод Високопреосвещения Пловдивски митрополит Максим, произнесено на първия ден от освещаването на Храм.Паметника "Св. Александър Невски". 12 септември 1924 г.

Отци и братя!

В слава на Бога, в чест на Св. Александър Невски, на Св. Св. Кирил и Методий и на Св. Цар Борис, и във вечна памет на благодарност и признателност към блаженопочившия ипмератор, Цар-Освободител Александър втори и цяла Русия, нашият православен български народ въздигна тоя великолепен храм.паметник, който сега освещаваме тъй светло, тъй-тържествено, тъй славно.

Тоя храм е посветен на името на Св. Александър Невски, руски княз-светец, пред образа (иконата) на когото горещо е молил покойният император, когато да обяви на 12 Април войната в Кишинев, за да свързва със своето име името  Царя-Освободител, за да напомня на трядущите поколения великото дело на освобождението ни. Той ще предава на вековете, от род в род, от поколение на поколение това свето име и онова на храброто негово войнство на веки вечни, дондеже солнце правди осветит кости лежащия во гробех за нашето политическо освобождение.

Тоя храм е съзидан от як, от твърд камък: гранит, мрамор и злато; украсен великолепно, за да съответства на твърдостта на духа, на твърдостта на характера, на твърдостта на вярата, на любовта към нас на братския православен руски народ и на геройството на благочестивото руско войнство и на шипченските герои. Той ще ни напомня Божието слово: болше сея любве никтоже имать, да кто душу свою положить за други своя (Йоан. 16:13).

В Рилската света обител се проведе двудневен семинар, организиран по решение на Св. Синод

На 10 и 11 септември 2014 г., в Рилската света обител се проведе  двудневен семинар, организиран по решение на Св. Синод на БПЦ-БП, който бе посветен на перспективите за развитие на поклоннически туризъм, както и на възможностите, които предоставя новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Наред с това бяха обсъждани проблеми и предизвикателства, свързани със завършването на досегашната Програма, в която местните поделения на БПЦ-БП взеха активно участие по единствената допустима за тях мярка 322 “Обновяване и развитие на населените места”. Заедно с това бяха представени и финансовите стимули, които предоставя Първи стълб на Програмата посредством т.нар. директни плащания.

В семинара взеха участие новата изпълнителна директорка на ДФ “Земеделие” г-жа Лозана Василева, директорката на Дирекция “Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните г-жа Светлана Александрова, заедно с много експерти от двете институции.

Пловдивска митрополия си върна манастир "Св. Св. Кирик и Юлита"

"Извънреден празник - тържество на правдата и православната вяра". Такъв беше днешният ден в Пловдивска епархия - извънреден празник. Такъв е, защото Пловдивска св. Митрополия си върна манастира "Св. Св. Кирик и Юлита", който до момента бе ползван от Съюза на архитектите в България. В продължение на 6 години Пловдивският митрополит Николай води съдебна битка, която и спечели. В продължение на 30 минути камбаните на всички храмове в Пловдивска епархия биха празнично. Във възстановения манастир бяха пренесени всички светини на Пловдивска епархия - мощи и чудотворни икони. Благодарственият молебен възглави Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, като молитвено в него се включиха и стотици християни, дошли да въздадат на Бога благодарение за справедливостта, която възтържествува.

Литийното шествие до портите на манастира бе водено от Пловдивския митрополит; редом с него вървяха и повечето свещеници от Пловдивска епархия. Митрополит Николай заяви, че богослужебният и монашески живот в манастира се възстановява от днес.

Църквата винаги е била място, където намирам спокойствие

Църквата винаги е била място, където от малка намирах спокойствие. Харесваха ми тишината, приглушеното шепнене на хората, тихите молитви и най-вече св. Литургията, много хубаво пееха хористите и придаваха още по-молитвено настроение. Имаше някакво тържествено величие в изпълнението. Обичах да седя, да слушам и да се моля.

След години, когато се преместих в центъра взех да ходя в Света Параскева.Там заедно с други майки отгледахме децата си в градинката на храма, където играеха от сутрин до вечер. Именно там кръстих  и децата. Но всеки храм крие някакво очарование, имаше периоди, когато ми харесваше да ходя в Руската Църква "Св. Николай Чудотворец", защото долу на гроба на Владика Серафим Соболев имаше малко хора. Човек можеше да се помоли на спокойствие. Към момента се черкувам в  храм "Св. Св. Кирил и Методий", но причината е друга. 

Извънреден празник - тържество на правдата и православната вяра

Утре, 11 септември, Пловдивският митрополит Николай ще отслужи благодарствен молебен в манастира "Св. Св. Кирик и Юлита", намиращ се до гр. Асеновград. Молебенът с начален час 10:00 часа е по повод връщането на манастира на Пловдивска митрополия, която 6 години води съдебни дела за собствеността му срещу Съюза на архитектите в България.

За поклонение в манастира ще бъдат пренесени всички светини, с които разполага Пловдивската митрополия – свети мощи и чудотворни икони.

По повод влизането на митрополит Николай в манастира камбаните на всички храмове в Пловдивска епархия ще бият с тържествен звън от 10.00 до 10.30 часа в знак на радост и като покана към миряните да отправят благодарствена молитва към Бога за въздадената справедливост.

За важното и маловажното

Отец Александър Шмеман често е писал статии, бележки и рецензии за руски емигрантски издания. Настоящата статия е публикувана за първи път в  «Слове Церкви» (приложение към вестник «Русская мысль») през 1949 г.

Когато в църквата избухват и се разгарят спорове, а това, уви, се е случвало и продължава да се случва често, в църковните среди неизменно се разнасят призиви за прекратяване на тези пререкания в името на мира и любовта. И това би трябвало само да ни радва, ако в такива призиви не звучеше твърде явно и още нещо. „Това, за което спорите – се чува в тези призиви – е маловажно, това не интересува никого и на никого, освен на „специалисти” и „ерудити”, не е понятно и затова целият ваш спор носи само съблазън и вреда...”

24 години от смъртта на отец Александър Мен

Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 г. Като малък е кръстен и така започва своя път на християнин, път, който ще свърши по особено жесток начин. Бъдещият отец Александър завършва Иркутския селскостопански институт, впоследствие завършва Ленинградската духовна семинария и Московската духовна академия като през 1958 г. е ръкоположен за дякон, а две години по-късно за свещеник. Той е един от най-отявлените критици на атеизма и политическия строй, в който живее. Издава множество книги, пише публикации в пресата. Сред неговите книги са: "Тайнство, слово, образ", "Как да четем Библията?", "Вярвам..." (беседи върху символа на Вярата б. а.). Негови трудове са преведени на английски, литовски, полски, украински, френски, български и др.

В края на 80-те години на XX в. отец Александър Мен работи активно с медиите и публикува множество свои трудове. Има свои рубрики и чести изяви по телевизията и радиото, изнася беседи и лекции, организира множество дискусии по наболели теми касаещи живота на православния християнин. 

Тъжното село Тъжа

Вечерта на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 година настъпва насилствена промяна в държавната власт в България. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. Народен съд са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители. Днес се навършват 70 години от този преврат. Публикуваме само едно от житията на мъчениците - свещеници и християни за това, че са просто християни и изповядват вярата в Бога.

Свещеникът Николай Грънчаров е роден на 4 юни 1897 г. в гр. Чирпан, в много бедно семейство. Майка му била много религиозна жена и под нейно влияние той завършва Пловдивската духовна семинария. В 1925 г. го изпращат по разпределение в с. Голямо село (сега Тъжа), Казанлъшко, за свещеник. Там го посрещат с голямо уважение. От общината им подаряват дворно място и с помощта на хората от селото и църковното настоятелство им построяват къща. 

По-възрастните си спомнят, че като деца свещеникът често ги вика след големи празници и им раздава лакомствата останали в черквата. Особено грижовен е към по-бедните деца и към сираците. Освен храна и дрехи им дава и пари и затова много рядко носи нещо вкъщи за своите три деца. Днес те си спомнят, че тогава са живеели повече от скромно при баща си, но затова пък той много ги обичал. Голямата дъщеря, Иванка Николова, казва, че често сънува баща си, който я прегръща и милва. 

Да бъдем други, истински, Христови, да изявим новото творение в себе си

"Твоето рождение, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш.“ От тропара на празника

Днес празнуваме първия от големите празници на новата църковна година, започнала преди седмица – Рождество на Пресвета Богородица. Всъщност на този ден празнуваме толкова много – силата на молитвата, защото нейните родители светите праведни Йоаким и Ана, в напреднала възраст и бездетни се удостоили да имат чедо – и то какво! с личната Божия намеса и вследствие усилна молитва и пост. Празнуваме и същността на Пресвета Богородица – нашата вечна и непосрамваща застъпница пред Бога, усърдната молитвеница и в замния си живот, и след него, майката, заченала по чудесен начин, родила нашия Бог,  Богородица. Но най-вече празнуваме началото на изпълнението на предвечното Божие обещание за спасението на човечеството – именно с раждането на Мариам – Мария, което име на староеврейски означава „госпожа“, „господарка“, но и „надежда“, именно с нейното появяване в плът започва поредицата от събития, довели до щастието и възможността на целия свят да види, познае и следва Господа Бога в плът. Светата Дева е онази Богоизбрана девица, която зачева безсеменно, без мъж, от Светия Дух и ражда Сина Емануила, Спасителя на човешкия род. Така днес, Всемогъщият Бог приготвя свят Престол на земята за Себе Си и така се поставя началото на нашето спасение. (Стихири на Великата Вечерня).

ПОЧИТАНЕ НА БОЖИЯТА МАЙКА

В Новия Завет Божията майка се споменава сравнително рядко. Светите евангелисти Матей и Лука разказват за раждането на Спасителя; св. евангелист Йоан описва сватбата в Кана Галилейска, където присъства и св. Богородица и в края на евангелието си я споменава отново, когато тя стои при кръста. В Деяния апостолски св. Дева Мария е упомената само веднъж, в първа глава, където се моли с учениците и с другите жени и пребивава заедно с тях.

Поради тази оскъдност на сведенията протестантите виждат в култа към Богородица, заемащ огромно, наистина централно място в живота на Църквата, нещо привнесено отвън, чуждо на духа на древното християнство; виждат в това почитание идолопоклонство. „Къде в Библията е разказано за Рождество Богородично, Въведение, Успение и пр., за да празнуваме и ние тези събития? - питат те - къде? Всичко това са човешки хрумвания и късни измислици."

Неврокопски митрополит Серафим за сектата "Свидетели на Йехова"

"Нашата позиция, нашият призив към православните християни от Неврокопска епархия и въобще към всички жители и гости пребиваващи в Неврокопска епархия  да бъдат особено внимателни и по никакъв начин да не се поддават на въздействието, на опитите за вербуване от страна на "Свидетели на Йехова" или на, която и да е друга такава, както е прието да го наричаме секта или друг култ, който води до разрушаване на личността, до проблеми и в държавата и в цялото ни общество... Моят съвет е при всяко съмнение, при всяка неяснота да се обърнат към нашите православни свещеници, да се допитат до нашите служители в св. Митрополия или до хора, които било преподават Вероучение в Православните Неделни училища или под формата на свободно избираема подготовка в училищата..." 

За него нямаше Истина извън Христа

Наистина, удивителен е умът на Достоевски, необикновена е остротата на този ум. Той е един от най-умните писатели в световната литература. Умът му не само съответства на силата на неговата художествена дарба, но може би я превъзхожда.[1] Това възклицава Николай Бердяев в своя труд върху личността и творчеството на един от най-видните писатели, оставили белег в световното културно наследство. За да се запознаем повече с творчеството на този виден писател, е хубаво преди всичко да опознаем живота му, защото както сам Бердяев казва: „Достоевски е от онези писатели, които са успели да се разкрият в своето творчество. В неговото творчество се отразиха всичките противоречия на духа му, всичките му бездънни глъбини”[2]. Открива се Достоевски в своите творби, открива живота си, но и творбите му разкриват него, може би именно по творчеството се съди за самия автор. Животът на Достоевски, както може би на повечето творци, не е бил лек.

32 години от смъртта на Отец Серафим Роуз

Йеромонах Серафим Роуз се ражда на 12 август 1934 г. в Сан-Диего Калифорния. Светското му име е Юджийн Роуз. Семейството му е обикновенно средностатистическо семейство, по религиозни убеждения са протестанти. През 1952 г. бъдещият йеромонах е приет в колеж. През 1956 г. Юджийн Роуз завършва колежа и постъпва в Акадамия по изучаване на Азиатската култура в Сан Франциско. Курсовете в академията по изучаване на Азия му дали възможност да се запознае в дълбочина с  различните духовни занимания като индуизъм, будизъм, юдаизъм, суфизъм и др. След дълги изпитания Юджийн Роуз решил да прекрачи прага на Православния Храм и така през 1962 г. станал православен християнин. Отец Серафим се запознал и с епископ Йоан Максимович, който впоследствие бил канонизиран за светец.