Архиерейско богослужение по повод празника на манастира "Св. Богородица Спилеотиса"

На 31 август Православната Църква  възпоменава полагането на Честния Пояс на Св. Богородица.

По стара местна традиция християни от близо и далеч се събират в китния и много древен манастир "Св. Богородица Спилеотиса" край гр. Мелник. Тази година обаче поради ремонтни дейности, непозволяващи отлужване на св. Божествена Литургия, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим отслужи св. Тайнство Евхаристия в храм "Св. Антоний Велики" в гр. Мелник. Храмът, построен през  1765 г., е един от множеството храмове, показващи голямата духовна висота на някогашния гр. Мелник, който освен търговско, е бил и духовно средище. От местните хора църквата се нарича „Свети Андон” и е единственият храм в България, който носи името на Св. Антоний. Сред християните от Неврокопско този храм е известен и с чудодействието на иконите си, които дарявали изцеление на страдащи от душевни болести, които идвали с вяра и молитва за спасение.

На 31 август митрополит Серафим ще служи в гр. Мелник

Негово Високопреосвещенство 

Неврокопския митрополит 

С Е Р А Ф И М

Ще отлужи св. Божествена Златоустова Литургия в храм Св. Антоний Велики гр. Мелник.

Всяка година по традиция св. Литургия се отлужва в манастира "Св. Богородица Спилеотиса", известен още като "Св. Зона", но поради ремонтни дейности, св. Литургия ще бъде в храм "Св. Антоний Велики".

Манастирът "Св. Богородица Спилеотиса" е основан от деспот Алексий Слав в далечното начало на XIII век, и получава статут на "царски" манастир през 1220 г. По-късно става метох на Ватопедския манастир в Атон. Разрушаван е три пъти и три пъти е възстановяван. Местното предание разказва, че тук за кратко е пребивавал и честният пояс на св. Богородица за това и до днес на празника "Полагане честния пояс на св. Богородица" в манастира се раздават дълги червени конци, символизиращи нейния пояс. Християните ги взимат за благословение на семействата си.

Демонизъм и екзорсизъм в Православната Църква

През последните години често става въпрос за „явлението” демонизъм, демонски давления и екзорсизъм. По-точно много свещеници получават въпроси от вярващи хора относно тези „явления”, като често се иска от тях да извършат екзорсизъм. Освен това много се пише и чува от различни кръгове – учени, парапсихолози и др., всички до един незапознати. С тази статия целим да представим вярата, учението и вековната практика на Православната Църква.

Като въведение.

Обладаване от дух (демонизъм) се нарича явление, при което човек е подвластен „тялом и духом” на лукави, зли духове. В Св. Писание има достатъчно примери за изцерени от Господ човеци, обладани от духовете на злото ( Мат 7:22, Мат 10:1, Марк 1:23-27, Марк 16:17, Лука 4:33-35, Лука 9: 42). Самият Той дава власт на Своите ученици да прогонват бесове ( Мат. 10:8, Марк 16:18). Също така и повечето Св. Отци на Православната Църква са писали по тази тема за обладани в своите творения.

Екзорсизъм над оглашени

Практиката на древната Църква

Покайте се, защото се приближи Царството Божие.

Славното Предтечево посичане беше някакъв Божествен промисъл, за да се проповядва пришествието и на затворените в ада; да ридае Иродиада, поискала беззаконното убийство, тя не възлюби Божия закон и вечния живот, но временния и суетния.

Днес е един от най-тъжните дни за Църквата Христова, за християните, за всички онези, които почитат паметта на Св. Йоан Предтечата на нашия Господ Иисус Христос. В самия тропар на празника ние виждаме как Църквата приема това посичане, този мъченически венец, с който е окичена главата на Господният Предтеча. Църквата го приема като някакъв Божествен промисъл, промисъл за проповядване и на онези, дето са в ада, та никой да не каже, че не  е чул за всемирното изкупление на света, за всемирното очистване и изкупване на греха дошъл чрез непослушанието.

След като Адам и Ева били изгонени от Рая, те поселили земята в очакване на това - да дойде Спасителят на света, така било обещано на Ева, че от нея именно ще се роди Спасителя, Който ще изкупи греха, който са сторили. Но тъй като с идването на греха цялата природа се изменила и „в света дойде смъртта”, всички хора след своята кончина отивали в ада, праведните не се мъчили там, а присъствали на специално място в очакване на идването на Спасителя Христос, Който щял да изведе от това място на мъката и страданието всички, които са служили Богу вярно през целия си живот. Именно на тези хора Св. Йоан отишъл да проповядва, но не само на праведниците, но и на грешниците, които пребивавали в ада, та всички да знаят, че е простен грехът на прародителите.

In Memoriam Валери Петров

Чаршаф и Щипка за пране

- Ах, как боли! Недей ме стиска!
Защо тъй злобна си по нрав? -
към Щипката изписка
простреният Чаршаф.
Дочула неговата вопла,
смили се Щипката и - хоп-ла! -
по своя стар адет,
от вятъра подет,
Чаршафът литна от въже и прът...
Сега ще трябва пак да го перат!
Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,
но всеки, който има малко пипе,
разбира, че, макар да ни боли,
тя прави го, нали,
за да не литнем - фъррр! - във ветрен час
към локвата, очакваща сал нас!

Панихида за Негово Величество Цар Борис III

Днес се навършват 71 години от трагичната кончина на последния Български цар, Негово величество цар Борис III. По този повод в Рилската Св. Обител, където е погребан царят - Обединител бе отслужена панихида. Молитвеното последование  оглави Негово Преосвещенство Адрианополски Епископ Евлогий в съслужение с манастирското братство. На панихидата не присъства Негово Величество Симеон Сакскобургготски, но имаше негови представители. На края на панихидата, Игуменът на Рилската Св. Обител призова всички присъстващи да се молят за душата на починалия Български владетел.

БРАКЪТ ТЕ УЧИ КАК ДА ЖИВЕЕШ В РАЯ

За кризата в обществото,  в семейството и в нас самите. За проблемите и решението им си говорим със свещеник Владимир Дойчев от столичния храм „Св. преп. Наум Охридски”.

     -      Отец, на какво се дължи кризата в обществото ни в материален и в духовен план?

       -      На липсата на съпричастност. Сигурно би било по-правилно да кажа, че е заради липсата на любов, но християнската представа за любов е нещо много голямо. Имам предвид нещо съвсем простичко. Ние сме спрели да се „виждаме” един друг. Това лесно може да бъде усетено навсякъде – в офиса, в магазина, в автобуса… Заети сме единствено със своите си неща и сякаш всички са ни длъжни. И това се отразява и в духовния ни живот, и в социалния. Ето например, сега чувам, че във все повече фирми собствениците следят своите подчинени с камери. Разбирате ли какво е това? Гледат ги като в някакъв Биг Брадър. Страхуват се да не ги окрадат. Наблюдават всяко тяхно движение. И въпреки всичко не виждат почти никога тези хора от какво имат нужда – дали са притеснени или уморени. Не ги интересува нищо, освен дохода на фирмата. Едно общество няма как да върви напред по този начин не само в духовен план, но и в икономически. Когато между хората няма взаимопомощ, когато не се зачитат едни други, а единствената цел е печалбата, когато предполагаш своя ближен като крадец и мързеливец, няма как да се развиваш. А и когато хората са унижени, било чрез смешно ниско заплащане, било чрез лошо отношение, много ясно, че и те няма да дават максимума от себе си. Така всичко върви на собствен ход. Дори бих казал, че и против собствения си ход. В духовен план цялата тази криза се обяснява с идола на егоизма, на който се покланя съвременният човек. Не може да има духовен живот, без желание да вървиш след Христос като вземеш кръста си, без да се разпънеш с Него. Сега често изповядваме едно „розово” християнство, в което Бог ни дава много блага, а ние не правим нищо – само седим и се радваме. Разбира се, това е невъзможно. Нужни са усилия и желание да служиш на Бога и на ближните си. Ако трябва и до кръв. Христос ни показа любовта си, като пострада за нас, а ние не искаме да направим нищо нито за Него, нито за ближните. Затова и всичко ни куца.

Ангели спасяват света мъченица Татиана.

Когато св. мъченица Татиана била предадена на жестоки мъчения за изповядването на Христовото име и слугите на игемона започнали безмилостно да я бият по лицето, тогава Ангели с невидима сила ги спрели и духовните очи на слугите на игемона веднага се отворили: те видели четирима Ангели, обкръжили светицата, и чули глас от небето към нея.

После нейните мъчители се разкаяли, приели свето Кръщение и почти веднага се удостоили с мъченически венец.

А когато след първите страдания светицата повторно била предадена на мъки, тогава Ангелите с невидима сила отново спрели биещите я; след това я озарила небесна светлина и се чули гласове на Ангели, които славословели и възхвалявали Господа.

Светицата била измъчвана и трети път, но и сега Ангели дошли при нея в небесна светлина, изцелили я от раните и възхвалили мъжественото й търпение.

Прошката лежи върху страха Господен.

11 Неделя след Петдесетница

„Кой сади лозе, и не яде от плода му?”

(1 Кор.9:7)

 Много се е говорило за прошката като деяние.

Много и ще се говори. Но само онзи, който е простил, знае какво представлява тя всъщност. „Прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.” (Марк.11:25) ни поучава Св. Ап. Марк. Но нима това не е най-трудното деяние, което сме способни да извършим? По-лесно ни е да идем в храма Господен и запалим свещ, наместо да простим някому. Но защо е така? Ами защото на свещичката – бидейки тя нашата жертва, която поставяме върху жертвеника – няма какво толкова да й прощаваме. И това е така, понеже тя не се откъсва, не се изтръгва от нас, и по-точно – от нашето его. От нашето честолюбие. Нея просто си я купуваме. Тя не е част от нас... докато не я купим. Докато не я придобием. Тогава вече се превръща в едно тежко притежание... като прошката!

Какво е отричане от света?

Св. Св. Кирил и Методи и преводът на Библията.

„Библията”, „Свещеното Писание”, „Заветът Божи”, това са някои от наименованията на един строго определен сборник от свещени книги, написани от Боговдъхновени автори. Той се разделя на две части, а именно на Стар и Нов Завет.

В първата си част този сборник принадлежи на юдейската религиозна община т.е. Старият Завет, а в пълнота, а именно и двата завета Стар и Нов принадлежат на цялата християнска църква. Според нея тези книги, които влизат в сборника са написани по внушение на Св. Дух. По своето съдържание те са: богооткровени истини, които са необходими за личното усъвършенстване и освещаване на всеки човек, който ги чете.

Свещеното Писание или по- точно Заветът на Бог е даден на избрания народ, на Изралтяните. Този завет е написан на техния език, общо разбран, азбучен, народен. Написан е на техния древноеврейски шрифт. При написването на своя текст старозаветния автор много често има свои извори, които е използвал творчески под Божие вдъхновение[1].

В днешно време човечеството се ползва от Свещеното Писание не на оригиналния му език, а посредством преводи. Нуждата от превод на свещеното Писание се почувствала още от дълбока древност.[2] Тази нужда е тясно свързана с историческите, социалните и политическите фактори. В древност, когато евреите живеели в Палестина разбирали езика на старозаветния библейски текст, който пък бил написан на език на, който говорили всички. Политическите промени в древния Израил довеждат до появата, а и в последствие нарастването на чуждото влияние.[3]

Гнилият картоф.

Учителката казала на учениците да донесат в училище няколко картофа в една торба и на всеки от тях да напишат името на човека, когото мразят и презират. 

Когато децата изпълнили това, тя им дала друга задача: постоянно, в продължение на две седмици, да носят със себе си тази торба с картофи.

Учениците така и направили.

Между другото, от торбата започнала да се усеща неприятна миризма, защото картофите вече гниели.

Колкото повече време минавало, толкова по-непоносима ставала миризмата.

38 Пловдивски Мъченици и св. Мъченици Севериан и Мемнос.

Св. Йоан е основа на покаянието.

„Oснова на покаяние, пример на умиление, 
образец на утешение и на духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни... "

(Тропар на Преп. Йоан Рилски Чудотворец)

Щастливи сме да наричаме себе си християни, благословени сме да имаме своя храм, да пребиваваме в молитва и заедно да изповядваме вярата си открито, радост озпълва сърцата ни всеки път, когато срещаме Бога в лицето на нуждаещия се, като участваме в делата на вярата и ставаме Господни причастници. Чуден закрилник имаме – нашият светец-покровител, небесният застъпник на целия български народ, известен по целия свят с молитвения си постнически и отшелнически подвиг, пример на мнозина Преподобен Йоан Рилски Чудотворец. Колко чудеса извърши той още приживе – на молитвени изцеления, прозорливост, чудното нахранване на войниците на цар Петър, колко Богоотдаден живот живя – в отшелничество и постоянна молитва, смел в своя избор, с неуморни трудове и дръзновение колко пречки преодоля – от подигравките на хората, през борбите с демоните и изкушенията на дявола, докрай устоя в чистота, молитви и сълзи.

Успение на Св. Йоан - кондак глас 8

Житие на Богоносния отец наш Йоан пустинножител Рилски.

Свещеническо ръкоположение в Неврокопска Епархия.

На днешната Св. Божествена Литургия в храм "Св. Йоан Рилски" гр. Кресна, в свещенически сан бе ръкоположен дългогодишният дякон Николай Арнаудов, родом от ‪гр. ‎Сандански‬. Той бе възведен в йерейско достойнство от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим‬. В края на Св. Литургия митрополит Серафим пожела на новия свещеник дълги и благодатни години на служение на родната ни Православна Църква. Ръкоположението на отец Николай е първото ръкоположие, извършено от Неврокопския митрополит Серафим като Неврокопски митрополит. На най-новия свещеник в Санданска Духовна Околия предстои да изпълни 40 Литургии, за да може да извършва Светите Тайнства. В Св. Божествена Литургия участие взеха храмовото духовенство както и духовници от Санданска и Благоевградска Духовни Околии. Литургичните песнопения бяха изпълнени от Митрополитския хор "Йеромонах Неофит Рилски" с диригент протопсалт Йоанис Папахронис.

Господи, помилуй сина ми...

10 Неделя след Петдесетница

„И запрети Иисус на беса,

и той излезе из момчето;

и то от оня час оздравя.”

(Мат.17:18)

Всеки един от нас е подвластен на едно или друго. И като изкушение, и като навик, и като забавление. Понякога това забавление, което в същото време може да е и изкушение, ни отдалечава от Бога.

Този бяс може да е наше временно увлечение по нещо – без значение какво /и в по-добрия случай – нека да е за кратко/. Но истинският бяс идва у човека тогава, когато у човека липсва страха от Господа! Тогава – един вид – в сърцевината на душата човешка се получава една пролука, едно „незапълнено” място, където беса се настанява. А именно там се случва това – в дълбините на душата, където човек не смее много-много да рови. А най-малкото пред себе си човек е длъжен всеки един ден от своя живот да рови, да разравя душата си с ралото на молитвата.

Рилският манастир - вековното духовно средище.

Рилския манастир е най-големият манастирски комплекс в България, важен културнопросветен център. Разположен в северозападната част на планина Рила, на височина 1100 м, между Рилска река и р. Друшлявица; на 3 км източно от гр. Рила. Според едни автори е основан от св. Иван Рилски, според други – от негови ученици, през X в. През X-XIV в. манастирът е собственик на пасища, гори, ливади, ниви, пчелини и зависимо население в пл. Рила и в Разложко, Станкедимитровско, Софийско, Благоевградско и Мелнишко. Даряван е щедро от царете Иван Асен II (1218-41) и Калиман I (1241-46). През 1378 цар Иван Шишман (1371-93) потвърждава привилегиите на манастира и разширява владенията му. До XV в. Рилския манастир е във ведомството на Бълг. Патриаршия и на Търн. Патриаршия. При нахлуването на османските завоеватели манастирът запада. Патриотична демонстрация на българския народностен дух е пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469. Разрешение за това е издействувано от султана от братята-духовници Давид, Теофан и Йоасаф (синове на крупнишкия митрополит Яков) от с. Граница, Кюстендилско. За да запазят ценностите на Рилския манастир, през 1466 те сключват договор за взаимна помощ с руския манастир „Св. Пантелеймон“ в Света гора. През 1558-59 монаси от Рилския манастир събират помощи в Русия; негови пратеничества спомагат за разпространението на кулата към св. Иван Рилски в Русия (през 1671 в типографията на Киево-Печорската лавра е отпечатана Служба с житие на св. Иван Рилски) и за запознаване на руската общественост с политичните проблеми на българите. Същевременно манастирът получава от Русия много и различни черковни утвари, книги, одежди и др. През XVI-XIX в. Рилския манастир е известен във всички балкански земи. Поддържа връзка с манастирите в Света гора, Сърбия, Влашко и Молдова и е даряван от влашки боляри и сръбски духовници. освещаван е и е даряван от българи от Мизия, Тракия, Македония и Добруджа. До 1766 манастирът е в диоцеза на Ипекската патриаршия, след което минава към Цариградската патриаршия (до обявяването на Бълг. Екзархия 1870).

Девет месеца от кончината на Неврокопския митрополит Натанаил.

Преди девет месеца се престави в Господа Неврокопския митрополит Натанаил. Днес в престолния град на неврокопска епархия -гр.  Гоце Делчев бяха отлужени Заупокойна Св. Литургия и Панихида за приспонаметния Неврокопски митрополит. Бог да го прости, вечна и блажена да бъде паметта му. 

Песнопението "Достойно ест" - Храм "Св. Успение Богородично".

Песнопението "Достойно ест" в изпълнение на хористите при храм "Св. Успение Богородично" гр. Петрич, Неврокопска Епархия.

Песнопението е изпълнено по време на Св. Литургия на празника Успение Богородично 15.08.14 г.

Успение Богородично - храмов празник в гр. Петрич.

Днес, в деня, когато св. Православна Църква отбелязва паметта на славното успение на Божията Майка, Катедралният Храм "Св. Успение Богородично" отпразнува своя храмов празник. За да уважат празника на Успението Богородично още от вечерта стотици християни се стекоха в катедралния храм в гр. Петрич, посторен през далечната 1857 г. Св. Литургия възглави Архиерейският Наместник на Петричка Духовна Околия иконом Ангел Кочев, литургичните песнопения изпълни хорът при храма. В края на Св. литургия всички християни, които са постили по време на Богородичния пост приеха св. Причастие, за отбелязване е факта, че сред причастниците най-много бяха децата, дошли заедно с родителите си още от рано да участват молитвено в Св. Евхаристия. В своята проповед иконом Ангел  Кочев каза:

ОПЕЛО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Публикуваме пълният текст на "Опело Богородично", което се отслужва вечерта преди Успението на Божията Майка. Чрез публикуването на пълния текст се надяваме повече духовници да започнат отслужването на това благодатно последование, което е израз на дълбоката почит на Православните Християни към Майката на нашия Господ Иисус Христос. 

Похвални Погребални Песни 

на Пресвета Богородица

 изпълнява се на Успение Богородично 14.08 (август).

2001 год.

I СТАТИЯ

1. О Христе, Животе, в гроб положен си бил,

    и майката на живота се полага 

    странно зрелище за ангели и човеци.

2. Величаем тебе, чиста Богородицем,

    и чествуваме твоето успение 

    и се кланяме на твоя гроб.

3. Бога си родила, небесния наш Цар,

    и се пренасяш в небесното царство

    по царски, о чиста.

"Широко известната „пророчица и ясновидка” Ванга."

Струва ми се, че „бивши атонски монаси” няма. Ако човек е бил жител на някой атонски манастир, ако е приел монашеско пострижение на Атон, той завинаги ще остане светогорец, независимо къде носи своето послушание – в Солун, като светителя Григорий Палама, в далечна Русия, като преп. Максим Грък, в Молдавия, като преп. Паисий Величковски, или в България, като героя на нашия разказ – Неврокопският митрополит Натанаил[1] – човек със строг монашески живот, аскет, подвижник и истински пастир, обичащ своите овци и готов да положи душата си за тях (между другото, той е бил учител – авва – на Саратовския и Волски епископ Лонгин).

Въпреки високия си сан, владиката беше много достъпен и прост в общуването и готов дори и телесно да послужи на всеки човек. Никога няма да забравя как той ми даде да подържа неговия епископски жезъл и се изкатери по стръмния склон на планината, събирайки подбел, за да ми свари чай за моя бронхит.

Започни от себе си.

Веднъж при стареца дошла една жена със своя малък син.

„Някой е урочасал детето ми”, казала тя. „Яде фурми от сутрин до вечер. Само сладки фурми и нищо друго. Какво да правя?”

Старецът погледнал момчето и отвърнал:

„Добра жено, върни се у дома с детето. А утре по същото време ела при мен отново и аз ще ти помогна”.

На другия ден старецът сложил детето в скута си, взел фурмата от ръцете му и казал:

„Сине мой, не забравяй, че на света има и други вкусни неща”.

Преди да склопя очи...

Последните думи на Архиепископа на Елада Христодул

Малко преди смъртта му на 28 Януари 2008, приснопаметния Архиепископ Христодул записва последните си думи към своето паство. Въпреки емоционалния им заряд, те са изпълнени с дух на радостотворна скръб и в тях се съдържат последните му наставления към хората, както и пълното му предаване в ръцете на Бога.

Преди да склопя очи...

От Архиепископ Христодул, Архиепископ на Елада и Атина

Скъпи мои, не ме забравяйте, когато възпявате Бога, но помнете моето желание и любов и просете от Него да упокои душата ми сред селенията на праведните.

Когато се четат тези редове, аз няма да бъда в този живот. Но надеждата ми е, че ще пребъдвам в Божията милост.

На нищо друго не се надявам, освен на Бога. Нищо друго не ми остава, освен вярата, че Бог ще бъде милостив и ще ми прости.

Обичах Спасителя с всичката сила, която бе в душата ми. И Този, Който изпитва сърца и утроби знае това. Много пъти сатаната ме тласкал към действия и решения, които, страхувам се, са огорчавали моя Господ, Който ме бе надарил с много таланти.

Може би подражавах на онзи с петте таланта? Може би работех за Неговата слава или пък вършех нещата за моя слава и популярност?

Това не мога да разгранича и напускам света със страха, че не успях понякога да разграничавам тези неща.

Що е покаяние?

Не трябва да осъждаме себе си, да хленчим, да се оплакваме и да си „посипваме главите с пепел”, въпреки че, като преход към покаянието, и това има смисъл.

Покаянието за църковния човек е състояние на непрестанно очистване, промяна на мисленето[1], възрастване в Божествената Любов, която ни подбужда непрестанно да стопяваме греховните окови на душата.

Покаяние е да установим, че сме се отдалечили от пътя към Бога. Потребност и носталгия да се върнем при Бога. Носталгия по красотата на общуването с Христос, желание да променим съдържанието на своето битие. Грехът е отстъпление от самите себе си.

Угризението на съвестта не е покаяние, а виждане, че сме постъпили погрешно. Необходимо е да продължим, за да достигнем до покаяние. Угризението често води до отчаяние, което говори за недостиг на вяра (доверие) към Бога.

Църковни празници - Преображение Господне

Защо не се молим?

Въпросът от заглавието може да ви звучи странно. „Кой казва, че не се молим?”, ще кажете. Но да бъдем искрени: наистина ли се молим? А когато казвам това, всъщност мисля: молим ли се редовно? Ходенето на литургия в неделя може ли да се смята за редовна молитва? Защо изобщо е важна молитвата?

Да се огледаме наоколо. Ще припомня нещо, което бях написал в предишния текст, „Представи си живота в ритъма на Литургията”:

Чудото с падналия миньор.

Миньорът Н. не бил вярващ човек, но неговата вярваща жена винаги го изпращала с молитва на работа. Веднъж, когато Н. се спускал в мината, се скъсало въжето на асансьора. Грозяла го неминуема смърт. Като полетял надолу, пред очите му преминал целият му живот. И изведнъж видял отстрани един белобрад старец, който летял надолу заедно с него: нито по-високо, нито по-ниско. Н. се удивил: „Откъде се взе този старец?“ Когато Н. вече падал, старецът го избутал рязко настрани: ако не бил го направил, Н. щял да падне директно върху стърчащо дърво и смъртта му щяла да бъде неизбежна, а така Н. получил множество счупвания, но останал жив. Н. останал на легло цяла година: почти през цялото време вкъщи, в болницата му оказали само първа помощ, тъй като го смятали за безнадежден. Идвайки на себе си и започвайки да оздравява, Н. познал своя спасител в св. Николай. След известно време му се родил син, когото нарекли Николай.

„Да няма помежду ви разцепления...”

8 Неделя подир Петдесетница

„Моля ви, братя, в името

на Господа нашего Иисуса Христа,

да говорите всички едно и също.”

(1 Кор.1:10)

В тази молба, брата и сестри, няма скрит смисъл.

Както тук сме се събрали сега и сме в единомислие, тъй иска от нас Господ да сме и навън, в света, въпреки че сме наобиколени от всичките му ежедневни клопки... и прелести.

Защото лесно е когато сме в Божия храм да запалим свещичка, да се помолим. Но разцеплението помежду ни започва едва напуснали дверите на храма. Задълбочаваме се в ежедневните си проблеми и, разбира се, това ни отдалечава от единственият истински смисъл в нашето битие – а именно Господа нашего Иисуса Христа. Той вече престава да е наш център, вниманието ни е насочено другаде. И никак не е случайно, че молбата на Св. Ап. Павел до Коринтяни е: „Моля ви, братя, в името на Господа…”. Не в нечие друго име, а именно в името на Господа. Защото Той – Господ – Е нашата призма, през която да гледаме света.

Духовност и достолепие Български.

Молебен канон на Св. Богородица.

През този благодатен период всички православни християни са призовани да присъстват на отслужваните в храмовете Молебни канони към Майката Божия, но когато в някои от храмовете такъв канон не се отлужва, то нека ние в къщи да го четем и препрочитаме. 

      Псaлом 142

Господи! Чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, - и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жедна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб. Чуй ме, Господи, по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб. Чуй ме, Господи, по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб. Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.

Началото на поста - благодатно време.