За пореден път се налага да размишляваме върху това какво предстои в нощта срещу 1 ноември. Повярвайте ми не исках да го правя. Казано е вече каквото има да се каже. Ама съвест... какво да се прави. Та ето и аз ще се включа.
Не мога да повярвам, че някои хора са стигнали до това положение да копират чужди „празници” и традиции, без да мислят, без да осъзнават, без да искат да разберат, че това е поредното гибелно „забавление”. Да потанцуваме с дявола звучи забавно на някои, но всъщност те нямат никаква представа, че въобще няма да издържат на ритъма му. Това просто не е филм и нищо не наужким. Няма да издържат, защото всъщност са сами с него. Който е сам с дявола и е без Бога, реално вече е на сатаната. Сами са, защото те са избрали самотата с лукавия, а не уединението в Бога. Да си сам с дявола, но усмихнат, вече не е гранично състояние – това просто си е духовна лудост. Не душевна, а духовна.
