Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.

 „Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!“ (Йн. 20:26-28)

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри! Христос Воскресе!

Днес Светата Православна Църква, в първата неделя след Възкресение Христово е отредила да поменем чудното явяване на възкръсналия наш Господ на Св. Ап. Тома и паметта на Св. Свщмчк Симеон, брат Господен по плът – епископ на Йерусалимската Църква 40 години, завършил живота си на кръста на преклонна възраст. Живота си, но не и делото си – твърдостта на вярата му запазила живо преданието дълги години и споменът за него укрепявал християните в тежките изпитания на живота им.  Така и Св. Ап. Тома живял и страдал за вярата, строил и укрепвал Православната Църква, пострадал мъченически, но и досега запомнен, обиколил почти целия свят, стигнал най-далеч от всички апостоли – чак в Индия, където и намерил смъртта си. Цял живот борел се с човешкото неверие и утвържавал вярата. Неговото дело и живот се честват на 6 октомври и на 30 юни – заедно с другите Апостоли. Днес обаче е празник, на който отбелязваме денят на вярата, актът не на самото повярване, на събуждането за духовния живот, за единението с Бога, а Възкресението на Вярата, пострадала и дори умъртвена, но възкръснала наново от досега с Господа. Затова денят днес наричаме Томина Неделя - Неделята след Възкресение Христово.

Неофициален ли си, не съществуваш?

Днес, след дълга и мъчителна и неравностойна борба с една не толкова силна по рода си и изобщо неофициална па макар и за такава да се представя страница, ни напусна групата "Неврокопска епархия - духовен живот, новини, идеи."

Нейният таен създател, който тайно я направи и тайно я изтри. Не знаем защо. А и не се питаме, може би повече факта, че една наистина добра група я няма, няма я, защото мнозина се обявиха против ентусиазма на автора й, на администраторите, абе изобщо на всичко. Някои, които искат всичко да минава през монопола на Църковната машина. Ние от "Добротолюбие" харесвахме тази група, защото тя намери своя достоен митрополит в лицето на Неврокопския митрополит Серафим (за разлика от друга една, която все още търси такъв). Ние също успяхме да си откраднем и описанието на тази група. Публикуваме го, за да видите борбата на създателя й, за това, че не искаше нито да бъде официална нито да бъде представителна. Групата бе на миряните и може би точно, защото бe на тях, бе изтрита, бе премахната. Защото, нали знаете, миряните са хората, на които не може да се довери нищо. Та ето ви и описанието:

Отиде си Неврокопска епархия - духовен живот, новини, идеи.

На Томина неделя се спомина фейсбук групата „Неврокопска епархия, духовен живот, новини, идеи”. Който я направи, той я и уби, макар егоистично да я запази за себе си. Запази я, защото групата беше израз на началото на неговия път към Бога. Искаше му се тя да е събирателен пункт на православния търсещ дух на хората от Неврокопска епархия; да живеят те заедно вярата си, споделяйки православни четива и мисли, които са разтърсили душите им и са докоснали сърцата им, които им помагат да устояват на трудностите в пътя към Бога. Групата се нуждаеше от духовник, от богослов, който активно да проповядва вярата, да показва пътя. Но трайно желание за подобен вид благовестие у богословите от епархията не се прояви. Групата се нуждаеше от комуникация и сътрудничество с официалната страница на Неврокопска епархия, но въпреки многократните опити за контакт от страна на групата, комуникация не бе осъществена. Твърде позорно е било явно свързването на официалната страница с групата дори чрез споделяне на информация.

Не може току-тъй да се използва името на Неврокопска епархия за име на някаква си група, пък била тя и старателно списвана. Затова, от уважение към Църквата и към Неврокопска митрополия като институция фейсбук групата „Неврокопска епархия, новини, идеи” прекрати съществуването си.

Администраторите  благодарят на всички участници за интереса и доверието всеки ден през последните три месеца. Благовестието ще продължи в други форми. С нами Бог!

„Око да види, ръка да пипне”.

Миналата неделя радостно и тържествено се поздравихме, а и сега се поздравяваме, с най-радостния поздрав: „Христос Воскресе”. Миналата неделя видяхме, срещнахме и преживяхме великото, дивното и славно Христово Възкресение. Миналата неделя съпреживяхме радостта, а днес... Днес ще се уверим заедно със св. ап. Тома, който хората не правилно наричат „неверни”, защото той е вярвал в Бога, но се е усъмнил. Аз няма да ви преразказвам евангелския текст, който се чува на днешния ден от Църковните амвони. Няма и да ви убеждавам, че св. Тома не е невярващ. Напротив, ще ви накарам да се замислите, за това, което се е случило на днешния ден. Св. Тома е закъснял за Възкресението, не го е видял, не е видял и Христос, никой не е видял, за това и не вярва. Може би верен на древния принцип „око да види, ръка да пипне”, ап. Тома се усъмнил във Възкресението и пожелал сам да види Христос и да се убеди. Но защо св. Тома се усъмнява, защо Христос като Бог не е направил така, че и св. Тома да бъде там, свидетел на Пасхата, на Възкресението?

Съвети за бъдещите монаси.

Защо хората в наше време се лишават от комфортния начин на живот, който водят, за да отидат в манастир, как може човек да намери правилния манастир за него, за кои светии трябва предимно да прочетем, каква е връзката на монахът с неговото семейство, трябва ли интернет да бъде използван в манастир и защо млади йеромонаси не трябва да бъдат назначавани начело на енории? Берлински, Германски и Великобритански Архиепископ и игумен на манастира Св. Йов Почаевский Архиепископ Марк (Арндът), отговаря на тези въпроси.

— Повече или по-малко хора са привлечени към монашеството по наше време?

 — Трудно е да се каже. Броят на вярващи е много голям и числото на монаси и монахини съответства на него. Смятам, че когато човек е живял в оскъдица, той не е толкова склонен към монашеството, отколкото ако живее добре. Това е така, защото ни е по-лесно да се откажем от неща, които имаме, отколкото от нещо, което нямаме.

 — Какво очакват хората от монашеството? Какво ги разочарова?

— Най-трудното нещо, не само по наше време, но така е и било винаги, е човек да се откаже от собствената си воля и да се отдаде на пълно послушание. Тази степен на пълно послушание се достига много трудно, което е напълно нормално, защото материалният свят му дава свободната воля да придобие и да направи каквото желае. Тук точно е сърцевината на проблема, че  хората не очакват да им е толкова трудно да се откажат от собствената си воля.

Библията дава утеха.

           
    Нашият земен живот е пълен с борби, скръб и нещастия. Едва ли има човек, който да не е изпитал горчивините на живота. Във време на голяма скръб или нещастие, хората без вяра в Бога и без Библията се предават на отчаяние, пиянство, някои дори посягат на живота си. В такива тежки моменти никоя книга не може да утеши човека тъй, както Библията. Разбира се има хубави произведения и песни, които понякога , ако нещастието не е така голямо, могат да разведрят душата му. Достоевски например, както и всеки друг талантлив писател могат да задоволят любопитството на ума и даже трогват читателя; но те не могат да нахранят и напоят душата, безсилни са да утешат едно съкрушено и разбито сърце. В такива случаи Библията е незаменима. Християнинът отваря и чете :

„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Да се не смущава сърцето ви : Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Моя Отец има много жилища. В смета ще имате скърби ; но дерзайте : Аз победих света!”

„Вие се поздравявате с „Христос възкресе“ и вярвате, че вашия Бог е възкръснал, но умирате!“

Събитието на Възкресението и нашето Възкресение

Един философ предизвикал млад християнин, казвайки: „Вие се поздравявате с „Христос Възкръсна“ и вярвате, че вашия Бог е възкръснал, но умирате!“

Това е разумно и логично изявление. И как да отговорим ние на него? Вярата ни във Възкресението се крепи на Христовото обещание. „Колко скъп е, О Христе, и колко сладък е твоят глас, който ни обеща, че ще сме заедно с Теб до края дните.“ Няма друго доказателство, че няма да умрем освен Възкресението на Христос и Неговото обещание към нас, както той се молеше на Отец, че където и да е Той иска да бъдем с Него там и както Той е в слава, ние ще участваме в нея с Него и ще бъдем като Него. В последното възкресение, Той ще ни даде това тяло, което Той е отнел при Възкресението. И така въпросът е: възкръсна ли наистина Христос. И ако обещанието Му е истина, то тогава нашето възкресение е неминуемо последствие. Затова и апостол Павел казва: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.“ (1Кор. 15:14).

Доказателствата за Христовото Възкресение започват мъчениците за Христа и апостол Павел е един от първите, които свидетелстват за Христовото Възкресение, виждайки Христа пред портите на Дамаск. Където и да отидел апостолът, той разказвал за това как Го видял и че Той е жив. Като него много мъченици погинали заради това свидетелство, разказвайки за Христовото Възкресение. И все пак някой може да каже: „ Въпреки нечие свидетелство и мъченичество за вярата му, в случая вярата му във Възкресението, това доказва искрената му вярата, но не е задължително да доказва, че свидетелството му е истина.“

Пасхално послание на †Неврокопския митрополит Серафим.

Jesus is Risen song ترنيمة: المسيح قام Христос Воскресе

Благодатно посрещане на Празника на празниците - Пасхата Господня.

"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 

Възлюбени братя и сестри,

Днес всички посрещаме Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Днес е денят на нашето Спасение, защото Бог възкръсна както беше обещал. Днес всички прославяме тържеството на тайната. Днес изпълнени с радост се запътваме към храмовете, където ще си кажем един на друг "Христос Воскресе".

Св. Йоан Златоуст казва за този ден слово, слово, което остава в Църквата во веки. В това си слово Св. Йоан  приканва: "влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда! Богати и бедни, заедно ликувайте! Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!".

Нека братя и сестри, да влезем всички в радостта на Възкръсналия Христос Бог, нека да се сплотим, да се възродим, да възкръснем за нов живот. Нека, всички да пристъпим към най-святата трапеза Господня  - Св. Евхаристия. Нека, днес искрено да се радваме, да тържествуваме, нека не да плачем, а да се радваме, не да се боим, а да покажем смелост. 

Нека покажем силата на вярата си, защото няма вече смърт, няма вече умъртвител, нямат и сила бесовете, защото Възкръсна Христос и адът беше повален. Възкръсна Христос и всички демони паднаха във вечната тъма. Днес Възкръсна Христос и на небето и на земята започна вечната радост, Възкръсна нашия Господ по обещанието си и ни възроди за нов живот, живот в благодат и радост, в светлина и святост. 

Братя и сестри,

На всички вас, нашите читатели благопожелаваме радостта на Светлото Христово Възкресение да преизпълни всички ни. Нека благодатта на нашия Господ Бог да бъде над нас, Неговите раби и Той по молитвите на Своята пречиста Майка да ни пази и закриля от всички поднебесни духове на злобата, който враждуват против човешкия род

Екипът на Блог "Добротолюбие", ви пожелава светло и благодатно посрещане на Празника на празниците. Пасхата Господня - Възкресение Христово.

Христос Воскресе!

Пасхалната нощ...

В пасхалната нощ, когато кръстният ход, обиколил храма, спира пред закритите двери и настъпва онази последна минута мълчание преди взира на пасхалната радост, в сърцето ни, съзнателно или безсъзнателно, възниква същият въпрос, който - съгласно евангелския разказ - е бил в сърцата на жените, пристигнали в ранното утро, "докле беше още тъмно",  при гроба на Христос. Този въпрос е: "Кой ще ни отмести камъка от гроба?" Ще се извърши ли още веднъж това чудо?  Ще стане ли още веднъж нощта по-светла от ден? Ще ни изпълни ли още веднъж тази с нищо необяснима и от нищо в този свят независеща радост, която през цялата нощ и още толкова много дни ще звучи в размяната на пасхалното приветствие: Христос Воскресе! Воистину воскресе!

Тази минута винаги идва. Дверите се отварят. Ние влизаме в залетия от светлина храм. Встъпваме в ликуващата пасхална утринна. Навсякъде в душата ни обаче въпросът остава. Какво ли означава всичко това? Какво означава да празнуваме Пасха в този свят, изпълнен със страдания, с ненавист, с дребнавост и войни, какво означават това пеене на "със смърт смъртта потъпка" и чудото, че вече "нито мъртвец няма в гроба", когато смъртта остава - въпреки цялата житейска суета - единствената абсолютна земна достоверност... Нима Пасха - тази светла нощ, това ликуване - е само минутно бягство от реалността, възможност за някакво духовно опиянение, след което - рано или късно - ще настъпят същите тези делници, същата тази сива действителност, същото броене на неумолимо отминаващите покрай нас дни, месеци, години, същото това надбягване е самоизмама, опиум и измислица, помагаща на човека в трудната му съдба, че е мираж, който през цялото време се разсейва. И не е ли по-мъжествено, не е ли по-достойно за човека да се откаже от този мираж и да срещне лице в лице простата и трезва действителност?

"Честит Великден" или "Христос Воскресе".

Великденските празници вече настъпват. По витрини, билбордове и всякакъв вид плакати и флаери срещаме надписи: "Честит Великден", "Весели Великденски празници". По телевизията рекламите вървят за промоция на агнешко, пилешко, телешко, свинско, заешко и прочие всякакво месце, сиренце и кашкавалче. По телевизиите ни заливат и с това как и колко дълго се боядисват яйцата, как се правят козунаци, кексове и торти, а само от нас зависи дали в тях ще сложил локум, стафиди или орехи. Изобщо всичко е чудесно! Но има едно нещо, което убягва от цялата тая ненормална, недуховна и изкуствена еуфория. Убягва Христос! Да, Него наистина Го няма, няма Го в мислите ни, в делата ни, в домовете ни дори в подготовката за празника на празниците. Няма Го!

Изчезнал Е от сърцата ни, а това е най-страшното. Отиваме на Църква и чакаме службата да премине с отегчение. Палят се свещи, докато душите почерняват и светостта на празника се губи, като в мъглата на тамяна. Ние се губим. Губим се без вярата си, губим се без Спасителя си и Бога си. Оправдаваме се, че Той ни е изоставал, а истината е, че ние сме се отдалечили от Него.

Страстна седмица - Велика Събота

На Велика Събота Православната Църква отбелязва погребението на Христос и слизането му в Ада. Това е денят между Разпването Му и славното Му Възкресение. Великосъботната  утреня се извършва в Петък вечер и макар много от елементите на службата да представляват скърбене за смъртта и погребението на Христос, службата сама по себе си е едно будно очакване.

Отбелязване на Велика Събота

На Велика Събота Църквата съзерцава мистерията на Христовото слизане в Ада. Смъртта, нашият най-голям враг, е победена отвътре. На Велики Събота вниманието ни е насочено към гроба Христов. Но той не е обикновен гроб, място на разложение, разпад и загуба. Той е жизнодаващ, източник на сила, победа и освобождение.  Велика събота е денят между Христовата смърт и Възкресение. Това е денят на трепетно очакване, в който скръбта се превръща в радост. На този ден се изпълва смисълът на думата хармолипи (от гр.) – радостна-тъга, която доминираше през Страстната седмица. Велика Събота е денят на великата почивка. Христос съблюдава съботната почивка в гроба си. 

Мъка, страдание мълчание...

Страстна седмица - Велики Петък

На Велики Петък Църквата отбелязва смъртта на Христос на Кръста. Това е кулминацията на преживяването на Страстите Христови, в които Христос пострада и умря за греховете ни. Отбелязването започва в четвъртък вечер с четенето на 12-те Евангелия и завършва с службата за Опело Христово в петък вечер. 

Отбелязване на Велики Петък

На този ден почитаме страданията на Христос: подигравката, короната от тръни, бичуването, гвоздеите, жаждата, оцета и унижението, викът от изоставеност и всичко, което Спасителят претърпява на Кръста. Денят на Христовата смърт е ден на грях. Грехът, който омърси Божието творение от началото на времената и достигна своя ужасяващ апогей на Голготския хълм. Там грях и зло, унищожение и смърт вилнеят. Безбожници Го приковаха на Кръста, за да го унищожат.  Но Неговата смърт даде неотменяема присъда на падналия свят, като разкри своята истинска и метафизична природа. В Христа, новия Адам, няма грях. И заради това няма и смърт. Той приема смърт, защото е знаел трагедията на живота ни. Той избра да изсипе Своя живот в смъртта, за да я унищожи и, за да унищожи владенията на злото. Неговата смърт е крайното и върховно откровение на Неговото послушание и любов. Заради нас, Той претърпя мъчителната болка на абсолютната самота и отчуждение – „А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Марк 15:34). 

Страстна седмица - Велики Четвъртък

На Велики Четвъртък се отбелязват четири събития: измиването на краката на учениците, основаването на Светата Евхаристия на на Тайната Вечеря, агонията на Спасителя в Гетсиманската градина и предаването Му от Юда.

Основаването на Светата Евхаристия

В горната стая по време на Тайната Вечеря, Иисус дава изцяло ново значение на храната и питието по време на това сакрално хранене. Той се отъждествява с хляба и виното: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ (Мат. 26:26-28). Научили сме се да свързваме храната с живота, защото тя поддържа нашия земен живот. Чрез Евхаристията виното и хляба, които се консумират само от човека,  стават дар за живот за нас. Осветени, хлябът и виното стават  Тяло и Кръв Христови. Но тази промяна не е физическа, а мистична и свещена. И докато истнският състав на хляба и виното не се променят ние приемаме истинскитие Тяло и Кръв Христови. 

Филм за един Ной, който не се моли.

Когато излезе рекламата на филма „Ной” и снимката на Ръсел Кроул, в мен се появи желание да го изгледам. Знаех, че вероятно ще се различава от Св.Писание, но допусках малко добавени ефекти и леко отклоняване от основната идея. Дори преди да тръгна от вкъщи, се зачудих дали да взема Библията. Радвам се, че не го направих. Не се наложи.

Силно начало. Силни ефекти. Толкова. С всяка изминала минута, не просто не вървеше по текста, а сериозно се отдалечаваше. Неясни сънища със скрити подтекстове,  паднали ангели- превърнати в каменни титани, помагащи за построяването на Ковчега.

Един Ной, който не се моли. Следва неясни сънища. Ной делящ хората на „чисти” от рода на Сит и „нечистите”.   Героят на Ръсел Кроул следва неясни заповеди от сънища, макар в цялото Писание никъде Бог да не се явява на сън, а в състояние на будност. Екшън герой, борещ се да запази животните и да убие хората с лека ръка. Той определя, кой е достоен да се качи в Ковчега и кой не. Кой да живее и кой да умре.

Страстна седмица - Велика Сряда.

На Велика Сряда Църквата ни подканя да съсредоточим вниманието си върху два образа - грешната жена, която помаза с миро главата на Христос преди страданията Му (Мат. 26:6-13) и Юда, ученикът, който предаде Христа. Жената признала Христос за Бог и ученикът, който предаде своя Учител. Тя бе освободена, а другият бе поробен. Тези два образа ни представят проблемите свързани със свободата, греха, ада и покаянието. Разкаянието на блудницата контрастира с трагичното падения на избрания ученик. Триодът ясно ни показва, че Юда загива не защото предава своя Учител, но вече паднал в греха на предателството, той отказва да възприеме възможността за опрощение. Когато осъждаме действията на Юда, не бива да го правим със злоба, но с ясното съзнание за нашата собствена вина. И така трябва да разбираме всички пасажи от Триода, които са привидно насочени срещу иудеите. Когато в Триода се говори за тези, които се отрекоха от Христос и Го предадоха на смърт, трябва да знаем, че тези думи се отнасят не само към онези хора, но и към самите нас, защото не предадохме ли Христа много пъти в сърцата си и не Го ли разпнахме отново?

НАДГРОБЕН ПЛАЧ - ОПЕЛО ХРИСТОВО

По молба на наши читатели публикуваме пълният текст на едно от най-красивите песнопения:

НАДГРОБЕН ПЛАЧ

Похвални погребални песни,

които се пеят на Велики Петък вечерта

около св. Плащеница

Превели от църковно-славянски:

Архмандрит Серафим, Змей Горянин, Борислав Бодър

СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО

СОФИЯ - 1957 

Страстна седмица - Велики Вторник

На Велики Вторник Църквата ни припомня две притчи, които насочват вниманието ни към Второто Пришествие. Едната е притчата за десетте девици (Мат. 25:1-12), а другата е притчата за талантите (Мат. 25:14-30). Тези две притчи посочват неизбежността на края на дните и в тях се разглеждат теми като духовна бдителност, разполагане, искане на сметка и осъждане. От тези притчи научаваме поне две неща: Първо - Денят на Страшния съд ще бъде като ситуацията, в която девиците от притчата се оказали: едни ще са готови за него, други – не. Времето, когато трябва да решим дали сме с Бога е сега, а в неопределеното бъдеще. Има израз: „времето и приливите не чакат хората,“ и със сигурност може да кажем същото за Страшния Христов съд. Трагедията на затворената врата не е, че Бог я затваря. Това го прави човека, той хлопва вратата. Изключването от сватбата, от Царството е по наша вина.  Второ – напомня ни се, че бдителност и готовност не означава изморително, бездуховно представление от формални и празни задължения. И със сигурност не значи бездействие и ленивост. Бдителността означава вътрешна стабилност, трезвост, спокойствие и радост. Също означава духовно да сме винаги нащрек, да внимаваме и да бъдем будни. Бдителността е силната лична решителност да намерим Бога и да изпълняваме волята Му, да прегърнем всяка заповед и всяка добродетел и да пазим ума и сърцето си от зли помисли и действия. Бдителността е интензивна любов към Бога.

Страстна седмица - Велики Понеделник

На Велики Понеделник честваме паметта на патриарха Йосиф, син на Яков. Историята на Йосиф е разказана в края на книга Битие (вж. Бит. 37-50). Заради изключителните му качества и забележителен живот, нашата традиция представя Йосиф като предобраз на Христа. Историята на Йосиф показва мистерията на Божието Провидение, на Божието обещание и изкупление. Чист, благочестив и праведен неговият живот е пример за силата на Божията любов и обещание. Урокът, който трябва да научим от живота на Йосиф, е че той носи крайното изкупление, предизвикано от смъртта и Възкресението на Христос. Този урок е събран в думите на Йосиф към братята му, които го бяха предали: „19. Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога. 20. Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; 21. затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.“ (Бит.50:19-21) Почитането на благородния, благословения и светия Йосиф ни напомня, че във великитие събития на Стария Завет, Църквата открива истината на Новия Завет.

Цветница в снимки...

 Днес, православните християни в България, а и не само, отбелязват един от най-жизнерадостните празници - Цветница, Връбница или още Вход Господен в Йерусалим. Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит днес възглави св. Божествена Литургия в храм-паметника Св. Александър Невски. С него в съслужение бяха Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон престоятел на храма, Маркианополския епископ Константин, архимандрит Дионисий началник на отдел Богослужебен към Св. Синод и иконом Ангел Ангелов протосингел на Софийска св. Митрополия. В Богослужбата се включиха и духовници от столицата. Храмът бе пълен с богомолен народ дошъл молитвено да съучаства в Св. Тайнство Евхаристия. На края на Богослужението Негово Светейшество предаде своя Архипастирски благослов към всички дошли православни християни. Св. Литургия бе излъчвана на живо по БНТ1.

Днес Създателят на Вселената влиза в Йерусалим.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух.

Днес Създателят на Вселената влиза в Йерусалим. Но Той не е възседнал бял жребец, ескортиран от стохилядна армия, като Вавилонски Цар. А като Цар Йерусалимски Той е възседнал младо осле, най-низшето от създанията, и е ескортиран от уличните деца. Защото Той не е Вавилонския Цар, който е Цар на войната, на гордостта, на богатствата. той е Йерусалимския Цар, Цар на Мира и на Смирението. И това е така, защото името „Йерусалим“ значи „градът на Мира“, а Христос, като Цар на Мира, е неговият законен Цар.

Посрещайки го с палмови клонки, които са символ на победата, децата викат „Осана“, което значи: „Спаси, молим се“. Те не знаят колко велики са техните викове и техните дела, защото поради тяхната детска невинност те говорят и вършат истината, защото Христос ни спасява, когато се молим на Него. А палмовите клонки наистина са символ на победата, защото тя идва чрез дървото на Кръста. Ала това не е само едно историческо събитие, а момент, който се повтаря с всяко Причастие.  И винаги, когато търсим мир и смирение, сякаш възседнали осле, чисти като децата които викаха: „Спаси, молим се“, Христос влиза в нашите души и ги превръща в Йерусалим, който е вътре в нас.Както знаем, освен децата,  освен „бебетата и сукалчетата“, които Го посрещаха в Йерусалим, е имало и други – книжници и фарисеи, които , както казва Евангелието „възнегодуваха“. Те бяха тези, които искаха светски водач, човек на насилието, съперник на римляните и те заведоха Христа на Голгота, предпочитайки неразкаял се разбойник пред Божия Син.  За няколко дни нашият Господ страда, защото бе невинен. И цялото страдание на света вече е затворено у Господа.

Всички ще възкръснем, защото Той ще ни призове.

"Защото Сам Бог е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“; тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“ (Евр 13:5-6)

       

Днес е единствения ден в годината, когато неделно богослужение се извършва в събота. Така съботата, денят, в който традиционно поменаваме и усилено се молим за скъпите ни мъртъвци, става неделя – денят на радост и отбелязване на живота и възкресението. Защото днес си спомняме за това чудо на чудесата, което извърши Спасителят във Витания – Лазаровото възкресение. Един човек бе въздигнат от мъртвите не защото е Божий любимец или необикновен мъж, или апостол, не за да живее вечно и да не познае смърт, не за да тържествува или се възгордее. А за слава Божия и за обещание за спасение и възкресение за всеки от нас. Защото всеки, който е срещнал Бога, Го е възлюбил и Бог е възлюбил него, както възлюби Лазара, защото сме слаби и податливи на болест и на греха – който не е нищо друго, освен същото за душата, което е болестта за плътта, защото сме смъртни, както смъртта идва за нас чрез греха, когато, ние, в греха, сме мъртви за Бога. Но ето, Той отличава коя болест е за слава Божия и то още докато боледуваме. Спира по пътя си и чака. Да се опомним, да се обърнем към Него, да потърсим изцеление в лечебницата – Светата Православна Църква с нейните тайнства, да приемем еликсира на живота – Светото Причастие от ръцете на внимателните и загрижени лекари – любимите ни духовници. 

Софийска епархия с нов викарен епископ.

На днешното си заседание Св. Синод на Българската Православна Църква определи Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий да бъде новият викарен епископ на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит. 

Браницки епископ Григорий (Цветков) е роден на 19 септември 1970 г. в Ботевград. Средното си образование придобива в Природоматематическата гимназия в града. През 1995 г. завършва двугодишния паралелен курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” в София. Приема монашески постриг на 17 ноември 1996 г. в Хаджидимовския манастир ”Св. Георги” от Неврокопския митрополит Натанаил, който му дава и името за монашеското житие - Григорий.

На следващия ден е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година – за йеромонах. Заради монашеското послушание и усърдие е възведен в архимандритско достойнство на 21 декември 1998 година. През 1999 г. се дипломира в Богословския факултет на Атинския университет "Каподистрия". С благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил преминава на послушание в Софийска епархия, в която от 1 ноември 2007 г. е назначен за протосингел на Софийска митрополия.

ДЕРЗАЙТЕ ДА ПРАВИТЕ ПОВЕЧЕ - 2 част

Игумен Михаил (Семенов) по пътя на монашеството

Юлия Пасашко

Еднопосочния билет

    

- Оптина ли беше вашия първи манастир?

- Това е интересна история. От начало не знаех нищо за Оптина. Светското ми име беше Сергей и покровител ми беше Св. Сергей от Радонеж. Прочетох за неговия живот и много се удивих, така че отидох в манастира Св. Сергей Радонежски с намерение да остана там. От наивност обаче не си взех паспорта мислейки си, че на монах паспорт не му трябва. Това се случи през времената, когато можеше да пътуваш през страната без документи, никой не ти ги искаше. Така, че тръгнах без паспорт и пристигнах в манастира. Първото нещо, което поискаха да видят е паспорта ми. Казаха, че не пускат никой без паспорт. Казах им, че няма как да се върна обратно. Бях решен да вървя само в една посока, без връщане назад. Същия ден поговорих с един свещеник които ми каза: „Иди в манастира в Оптина.“ Каза ми, че там не са толкова строги. Аз отидох и ме приеха. Пристигнах през 1992 година, в деня на празника на Св. Амвросий Оптински, който се чества  на 23 октомври. Година по-късно, н 15 август 1993, бях вече в Кликово.

Становище на Неврокопския митрополит Серафим относно храма в Рупите.

Становище на Неврокопския митрополит Серафим относно служенето на Богослужби в храма св. Петка в местността Рупите край гр. Петрич. Както и за това, могат ли свещеници от БПЦ-БП да служат там. 

Зад всяко изпитание се крие Божието благословение.

Почти всички отдават тяхното обръщане на някакво изпитание.

Скръбта не е хубаво нещо. Зад нея, обаче, зад болката, зад тъгата, зад изпитанието, се крият Божието благословение, осъзнаването, преосмислянето на  човека, на семейството. Почти всеки отдава своето обръщане на дадено изпитание. Този човек си мисли, че всичко върви наред, но тогава Господ отнема децата му и идва скръбта, болката и т.н. Ала тогава идва Божията милост, която засенчва и поглъща тази болка, тази скръб и успокоява тези хора. Те идват в Църквата, идват на изповед, идват при свещеника. Благодарение на това дете те идват в Църквата. Тази тяхна болка, която са преживели ги кара да търсят, да се молят за починалия, да искат и търсят Литургията.

       Преди болката, сърцето не е отворено за Словото Божие, но именно тя, болката, го отваря за Бога. Например, един мъж, през младежките си години, си мислел: „Аз съм и никой друг не съществува!“ Тогава човек придобива дипломи, слава, има здраво и младо тяло и всичко останало,  Когато, обаче, се разболява, застоява са на легло, той мисли по различен начин. „Суета на суетите, всичко е суета.“ Мисли си: „Мога да умра!“ и тогава започва да преосмисля всичко, каква е ползата от всичко дотук придобито? Тогава го приближи този човек и му кажи: „Прочети тази книга и помисли какво пише.“ Тогава той се докосва до Словото Божие и се вслушва. А болката вече е смекчила сърцето му и този човек отваря книгата, която си му дал, или Библията и се зачита, и така настъпва покой у него. И когато е здрав, вече не живее с предишната гордост или фантазия, а вече е много.

В живота на Мария Египетска има още едно важно нещо за нас.

„Труден е законът и в себе си съдържа много тежки неща, затова пък носи венец; такива именно са трудните дела, но те доставят и велики награди.“

Така св. Йоан Злтоуст ни окуражава сега, в дните на поста да не се плашим от подвига, а да гледаме към края – целта на живота ни – Христос. Така са правили всички светци. Това виждаме и в живота на св. Мария Египетска.

От него научаваме, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е той, колкото и безпътен да е бил животът му. Показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта. Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за покаяние, затова и днес Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска.

ДЕРЗАЙТЕ ДА ПРАВИТЕ ПОВЕЧЕ

Дерзайте да правите повече

Игумен Михаил (Семенов) по пътя на монашеството

Юлия Пасашко

Eдно време, нещата най-вероятно са се случвали по следния начин: Някой се запознава с монашеския живот и научава за манастирите, където монаси цялостно се отдават и посвещават живота си на Бога. Без много обмисляне си взима раницата и се запътва за избрания от него манастир, към който го води Божия промисъл. Чудесно е да се види същата тази невинност на сърцето, как се е запазила   и при нас.

 Как послушанието е пряко свързано с любовта, как манастир може да бъде построен от нищото. Защо старците не са магьосници и защо монахът никога не се оправдава, са само няколко от темите, по които разговаряхме с Игумен Михаил (Семенов) от манастира в село Кликово.

 „Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
Лука 18:17

Християнинът не трябва да е фанатик...

Веднъж попитах един човек: „Какъв войн смяташ че си?“ Войн на Христа или войн на изкушението? Знаеш ли, че  злото на изкушението също има свои войни?“

Християнинът не трябва да е фанатик, той трябва да притежава любов и съчувствие към всички хора. Тези, които необмислено правят коментари, дори да са истина, могат да навредят.

Веднъж срещнах един богослов, който беше много вярващ, но имаше навика да говори на светските хора около себе си с безцеремонна откровеност, с  този негов маниер така дълбоко проникваше у хората, че ги наскърбяваше жестоко. Веднъж ми каза: „На едно събиране казах това и това на една жена.“ Но начинът, по които ѝ ги бе казал тази неща я смачка. „Виж, казах му,   може да подхвърляш златни корони с диаманти по хората, но начинът, по който ги подхвърляш може да разбива глави,  и то не само  чувствителните, но и здравите глави.“

Нека не замеряме нашия ближен с камъни по тъй нареченият „ Християнски начин.“ Човек, който, в присъствието на други укорява някого, за дето е съгрешил, или говори възбудено за друг човек, то той не е подбуден от Св. Дух, а е подбуден от друг дух.

Методът на Църквата е ЛЮБОВТА, този метод се различава от този на буквоядците, на книжниците.  Църквата подхожда към всичко с любов и се опитва да помогне на всеки един човек, каквото и да е сторил или колкото и да е съгрешил.

"Веселите студенти" нов блог поддържан от нас.

Създадохме нов блог, в който ще можете да се смеете на воля. Блог за хумор, ирония и безболезнен сарказъм. Надяваме се да посрещнете с усмивка нашата инициатива. В новия блог ще може да четете веселите истории на студентите от Богословския факултет.

Новият блог съществува единствено и само с цел забавление, както на самите автори така и на читателите. Абсурдните неща , които четете са плод на болните ни мозъци и нямат нищо общо с действителността. Не носим отговорност, ако някой се припознае в героите ни или се почувства засегнат.

Новият блог може да откриете на адрес:http://veselitestudenti.blogspot.com/

Братя, искам да ви напомня някои неща за лъжата, защото виждам, че вие не сдържате езика си.

Братя, искам да ви напомня някои неща за лъжата, защото виждам, че вие не правите усилия да сдържате езика си, от което ние леко се увличаме в много злини. Забележете,братя мои, че във всяка работа, както аз винаги съм ви говорил, може да се придобие навик и в доброто и в злото. Поради това, ние трябва много да внимаваме, да не бъдем окрадени от лъжата, защото лъжецът няма общение с Бога. Лъжата е чужда на Бога. В Писанието е казано, че лъжата е от лукавия и че той е лъжа и баща на лъжата (Иоан 8, 44). 

Ето, дяволът е наречен баща на лъжата, а истината е Бог, защото Той сам казва:Аз съм път, истина и живот (Иоан 14, 6). Виждате, от кого се отделяме и с кого се свързваме чрез лъжата: отделяме се от Бога и се свързваме с лукавия. И тъй, ако ние наистина искаме да се спасим, ние сме длъжни със всичката си сила и с цялото си усърдие да обичаме истината и да се предпазваме от всяка лъжа, която може да ни отдели от истината и живота.

        

 Има три вида лъжа:  един лъже с мисъл, друг със слово, а трети - с живота си.